Представете си, че довечера имате среща с много интересен човек. Очаквате да се видите с нетърпение. В последния момент обаче приятелят ви отменя уговорката. Оставате вкъщи. И какво правите? Най-вероятно точно това, което и други около два милиарда души по света - влизате във Фейсбук.

Само след няколко минути безцелно гледане на видеоклипове с панди, четене на новини или чат с приятели, вече сте забравили разочарованието от провалената вечер. Минават още няколко часа, докато проваленият план съвсем изветрее и изчезне от съзнанието ви.

Ако не намирате нищо странно в това – значи имате проблем. Като всички нас.

Гореописаната ситуация е само пример от лекцията на Тристан Харис за TED през април тази година. И миниатюрна част от неговата официална война срещу мобилните технологии, които крадат най-важните човешки ресурси: времето и вниманието ни.

Лекция за TED:

Проблемът е толкова дълбок и сериозен, че седи над всички останали проблеми, с които се сблъсква съвременното общество, твърди Харис.

А той самият не говори празни приказни, тъй като е работил три години в етичния отдел по дизайн на Google. Опитът му в корпорацията е достатъчен, за да знае как точно технологичните инженери успяват да манипулират умишлено нашите първични инстинкти.

Те трябва да предлагат все по-интересна информация, за да задържат вниманието ни възможно най-дълго. Колкото по-продължително се взираме в екраните, толкова по-добре за рекламодатели, медии, търговци, ловци на лични данни, а също така за фалшиви новини, конспиративни теории и дезинформация.

Затова Харис твърди, че големите технологични компании умишлено „ни задържат“ онлайн.

Независимо дали става дума за YouTube, Snapchat, Facebook, Instagram, Twitter, битката е за нашето внимание, с което се печелят не само пари от рекламодатели, но и немислима социална власт над почти 2 млрд. души по света.

Звучи като най-лошата утопия, но е действителност, която дава достатъчно основание на Харис да напусне добре платената си работа в Силициевата долина и да се присъедини на пълно работно време към инициативата с идеална цел Time Well Spent.

Чрез нея той се опитва да ограмоти не само потребителите, но и да събуди етиката на онези „инженери, които следят всяко наше движение“ и които знаят как да ни влияят на подсъзнателно ниво, за да се превърнем в техни 24-часови роби.

„Не е особено очевидно какво причиняваме сами на себе си“, казва Харис в интервю за сайта Technology Review. - „Това наподобява здравна криза – пристрастяващо е като цигарите, но с тази разлика, че понеже има толкова много плюсове, не виждаме и не искаме да приемем ерозията на човешката мисъл, която се случва с нас по същото време“.

В защита на твърдението, че големите технологични компании постоянно и умишлено „ни закачат“ Тристан Харис дава примери.

В момента, в който песента, която сме избрали да слушаме през YouTube, свърши, автоматично започва следващата, а алгоритъмът е създаден така, че следващата, ако може, да е по-интересна и по-подходяща за нас. Това не е трудно: YouTube е продукт на Google, които пък ни познават по-добре от собствените ни майки. „Още една песен“ осигурява по-дълъг престой на платформата, после още една и още една...

Facebook е цар на „задържане на вниманието“ - нотификациите, които постоянно ни се пращат, са само част от триковете. Дори когато няма активност, която да е важна за нас, алгоритъмът измисля такава: видео, което се пуска автоматично, новини, съобразени с нашите виждания, приятели, които имат сходни интереси на нашите, напомняния да си актуализираме профила и т.н....

Но Facebook има също интерес да ни държи „възмутени“ - и ако може да споделите това възмущение с останалите.

Всъщност на неврологично ниво възмущението задейства вниманието в най-голяма степен – и ангажира най-много хора. Затова и вместо ведра информация, вашият „фийд“ във Facebook е много по-вероятно да филтрира неща, които ви „възмущават“. Инженерите на технологичният гигант не са никак глупави. А сега разбирате ли, че това не е никак случайно?

Платформите за поточна телевизия Netflix и HBO Go правят същото – в момента, в който свърши една серия от някое шоу, автоматично започва следващата.

Snapchat, най-използваната платформа от подрастващите в САЩ, действа още по-брутално, толерирайки „разговорите“ между тийнейджърите в немислима степен. Той отброява колко точно говорят едно с друго децата и дори предлага някой техен приятел да замести активността им, ако не са онлайн.

Причината за жестоката война, водена за нашето внимание, казва Харис, се корени в бизнес модела, по който платформите печелят от рекламодателите си.

Задължително е да сте на линия възможно най-дълго, за да може рекламите да ви се натрапват подсъзнателно. Затова и социалните мрежи работят в посока да комуникирате колкото се може повече с приятелите си, тъй като това гарантира вашата емоционална ангажираност с платформата.

Тристан не твърди, че Facebook е абсолютното зло, нито пропагандира, че не трябва да се използват изобщо смартфони, но алармира, че към момента съществуват най-мощните машини, създавани изобщо някога, за подсъзнателен контрол и за убеждаването ни в едно или друго.

Затова той е много притеснен от начина, по който използваме технологиите, или по-точно казано, от начина по който те ни използват.

Различни изследвания потвърждават опасенията на Харис. Прекомерното използване на социалните мрежи като Facebook, Instagram, Snapchat и Тwitter е свързано с негативни последствия върху човешкия мозък, като например увеличен шанс за депресивни състояния, все по-голяма социална изолация и дефицит на вниманието. Доказано е, че само наличието на смартфона ви в непосредствена близост може да намали възможностите на мозъка за съсредоточаване и комуникация в реалния живот.

В момента Facebook има повече потребители, отколкото са мюсюлманите по света, а това, според Харис, прави възможна манипулацията на маси хора по немислим доскоро начин.
„Всичко, което Facebook знае за мен, може да бъде използвано за да ме убеди в нещо с някаква бъдеща цел“, казва той. - „А това е много силен инструмент: знае точно кое ще ме убеди, защото вече е изпробвано върху мен по един или друг начин“.

Според Тристан Харис компаниите няма да се променят сами, защото това не е в тях интерес. Затова той иска да наблегне на обучението на отделните личности, шефове и програмисти в Силициевата долина, които чрез индивидуалните си сили да обърнат внимание на „етичните“ проблеми.

В същото време е важно хората да бъдат информирани какво се случва с тях, докато неволно „разцъкват“ телефона си.

Защото, получавайки мимолетно удоволствие, в замяна те даряват двата си най-важни човешки ресурса – времето и своята ангажираност към света.
И независимо че са имали друг план за деня си, за годината или за живота си, технологиите ги карат да се занимават с някои и друг лайк, с някоя и друга снимка, с гледането на някое и друго видео.
А нима за този свят мечтахме, когато бяхме деца?

Текст: Марина Стоименова