София е най-бързо развиващият се и най-модерен български град, но въпреки това той има още много „да учи“, особено по отношение на онова, което можем да наречем „човешко развитие“.

Мисленето за удобството и комфорта на гражданите преди всичко е онова, което липсва на столицата, и това си личи по занемарените тротоари, по прекалено голямото количество автомобили, които правят неприятно, а на места и невъзможно, придвижването пеш. Личи си и по липсата на велоалеи, както и по все още гнусливото сбръчкване на нос, което съпътства идеята за придвижване по този начин.

„Опасно е!“, „Колелото е за онези, които нямат коли“, „За какво ти е колело – няма къде да го оставиш!“ - това са само част от репликите, които ще чуете, когато споделите желанието си да стигнете от точка А до точка Б по този екологичен, не пречещ на никого и сравнително бърз начин.

Ужасът „бебешка количка“

Но докато за велосипедистите все пак в последните години се обособиха няколко велоалеи, които, макар и взети от пространството на тротоарите, а не от пътното платно, все пак вършат работа - то истинската мъка продължава, когато се наложи да се бута бебешка или инвалидна количка. Инфраструктурата е невъзможна за разходка на детето, а всеки инвалид, който успее да премине повече от 50 метра из някой софийски квартал, заслужава медал за храброст.

Въпреки че всички тези изводи можем да ги направим и сами, живеейки в тази среда, докладът на датския урбанист Ян Геел, който преди дни представи визията на екипа си за „София-град на хората“, потвърждава, че един от най-големите проблеми пред столицата е именно нейната остаряла концепция като „град на автомобилите“.

Остарялото виждане за „град на автомобилите“

Според екипа на Геел, който е нает от Столична община като консултант при създаването на стратегия за развитие на публичните пространства, идеята да се поставя приоритет на автомобилите и сградите пред хората датира още от 60-те години на 20 век, но е вече неприложима при съвременните условия на живот.

Мобилността е ключова за съвременния градски жител, но едновременно с желанието да се придвижва бързо, модерният човек изпитва и необходимост да живее в чиста околна среда.

Работилият по концепции за подобряване на градската среда в градове като Ню Йорк и Москва датски архитект обобщава проблемите и констатира няколко тревожни тенденции в София, които трябва да се ограничат, ако искаме да имаме модерен, съвременен град.

Онова, което се случва сега е, че броят на автомобилите и на новите постройки расте, а инфраструктурата не е съобразена с това.

Геел толерира развитието на града в „човешки мащаби“, тоест в 4-5 етажни постройки, а не строежа на небостъргачи. Той насърчава липсата на автомобили в центъра на града и дори призовава за още повече пешеходни зони из централните улици.

„Зелена зона“ до безкрай

За съжаление опитите на Столична община да решат проблема с паркирането в центъра за момента се оказват доста неефективни и затрудняват предвижването пеш, вместо да го улеснят.

Да вземем например разширяването на „Зелената зона“, което влезе в сила в голяма част от столичния квартал „Лозенец“ от 1 октомври. Решавайки отчасти проблема с пренаселването с автомобили в районите, в коiто влиза в сила платеното паркиране, Общината всъщност предизвика струпване на автомобили на местата, където все още няма зона.

Ето видео какво се случва с тротоарите на улица „Тепетлика“ в „Лозенец“ дни след като платеното паркиране влезе в сила в другата част на квартала:

Сами виждате, че не само, че майките с колички и инвалидите не могат да ползват тротоарите, но и самите жители на квартала едва се добират до домовете си.

Изводът е, че докато проблемите с автомобилите се решават на парче със създаването на „зелени“ и „сини“ зони - градът няма да успее скоро да стане зелен и приятен.

Промяна в мисленето и манталитета

Екипът на Геел също обяснява, че ключовият елемент за промяна на мобилността в града, е промяна в мисленето. Урбанистите призовават за промяна на възприемането на автомобила като „символ на социалното положение“ и за повишаване на нивото на култура на велосипедно, пешеходно и автомобилно движение.

Макар и да заема едва минимална част от подробния доклад на урбанистите от студиото на Ян Геел, промяната на мисленето е онова, върху което в най-голяма степен имат влияние гражданите.

Докато останалите стъпки, които трябва да се предприемат, са основно в правомощията на Общината, то самосъзнанието, че желаем да живеем в чист град, в който да има място и за велосипедисти, и за родители с деца, и за инвалиди - идва от самите граждани.

Не е възможно да искаме да преминаваме скоростно през центъра на града с колата и едновременно с това да зачитаме велосипедистите. Не е възможно да бутаме колчетата по тротоарите и да рушим плочките, паркирайки върху тях – и едновременно с това да претендираме, че мислим за майките с колички. Не е възможно да спираме пред наклоните, предназначени за инвалиди, и да твърдим, че ни пука за хората в неравностойно положение.

Градът ни е това, което сме ние. И колкото по-бързо го разберем, толкова по-скоро ще се случат промените в него.

Текст: Марина Стоименова

Четете още: Директно от Лас Вегас: Как смартфон спаси жена от сигурна смърт