За някои хора животът е едно безкрайно състезание. Непрестанна борба – за повишение, за перфектно тяло, за вписване в налаганите от обществото стереотипи. В това лудо преследване на различни цели забравяме да поспрем за минутка и да се огледаме, да оценим колко е красив животът всъщност.

Няма време за спиране, чака ни поредният връх за покоряване. Изпитваш илюзорна надежда, че посредством материални придобивки и изкачване по социалната стълбичка ще постигнеш вътрешна хармония и удовлетвореност. А всъщност хармонията не се крие в изграждането на перфектен живот, но някои така и не го проумяват, а други го разбират, но уви твърде късно. Чак на 83.

За да не допускаме и ние тази грешка, обръщаме поглед към писмото на една възрастна дама до нейната племеничка и ви съветваме да препишете последното изречение от него и да го залепите на видно място в дома си.

Защото както казва Джоузеф Файндър: Обзавеждаш се с голяма къща, купуваш си скъпа кола, може би поместват снимката ти във "Форбс" и си мислиш, че всичко си разбрал. И един ден Господ ти праща малка телеграма, в която пише: "О, забравих да спомена, че всичко това не означава нищо. И онези, които обичаш на тази земя, са ти отпуснати назаем, разбираш ли? Така че най-добре ги обичай, докато можеш".

"Скъпа, Ани,

Питаш ме как съм! Чета повече и чистя по-малко. Пиша ти седнала в двора. Възхищавам се на гледката, без да се тревожа за плевелите в градината. Прекарвам повече време със семейството и приятелите си и съм по-малко отдадена на битовизми.

Колкото по-малко ми остава, толкова по-скъп ми е всеки един миг. А не трябва да е така, трябва да ценим живота, дори когато имаме десетилетия пред нас, а не една-две години. Затова не губи време с телевизии и други джаджи, общувай с близките.

И не отлагай за утре. Животът е дар и не трябва да чакаш подходящ момент, за да направиш нещо. Всеки момент е подходящ, наслаждавай се на факта, че си на тази земя при всяка възможност.

Точно това правя от известно време насам и се чувствам по-жива от всякога. С Илия ядем в скъпия порцелан и използваме кристалните чаши от сватбата.Слагам си любимото официално сако от туид, дори когато излизам до бакалията, и се парфюмирам с френския парфюм, защото на човек не му е необходим повод, за да изглежда и да се чувства добре.

"Някой ден" вече не е в речника ми. Ако нещо си заслужава да бъде видяно или изживяно, то не трябва да се отлага. Трябва да уловиш възможността, когато ти се предоставя, защото може да нямаш втори шанс.

Не прави грешката да приемаш съществуването си на тази земя за даденост. Дните на всички ни са ограничени. Замисли се какво би направила, ако днешният ден е последният ти. Какво би казала на близките си, кой би помолила за извинение, с кого би искала да си побъбриш за последно, какво би хапнала и кои книги би съжалявала, че така и не си прочела, и го направи. Направи всички неща, които си отлагала, защото утре така и може да не дойде.

Живей със страст и цени всеки миг, който те кара да се смееш с глас. В крайна сметка само това има значение - да си била щастлива. В последните си дни си спомняш за моментите, в който си бил щастлив, и за хората, които са спомогнали за това, а не за материалните блага.

И не забравяй, че животът ти може да се е превърнал в песен, различна от тази, която си искала, но самият факт, че си тук и може да танцуваш, е дар!