Боян Петров все още може да бъде спасен от ледените висини на връх Шиша Пангма в Тибет.

Не за първи път българският алпинист, покорил рекордните десет осемхилядника, се изправя очи в очи срещу смъртта. Не за първи път семейството му губи връзка с него... Да, за първи път – за толкова дълго време, но все пак надежда има.

Днес е десети ден, откакто алпинистът е в неизвестност.

На 7 май стана ясно за широката общественост, че той е изчезнал високо в планината. Оттогава за живота му се молят не само неговите близки, приятели и колеги, не само цялата световна алпинистка и катераческа общност – а и цяла България.

Появиха се какви ли не версии и догадки – дали е предприел самостоятелен опит за изкачване на Шиша Пангма, или се е опитал да спаси някого, дали носи достатъчно храна и инсулин, тъй като е диабетик? Защо не е взел сателитен телефон, защо не се е върнал до Лагер 1, след като е изоставил палатката си?

Дори за професионалисти, които нямат здравословни проблеми, осемхилядниците и лошото време понякога представляват смъртоносни предизвикателства. А българинът традиционно се катери сам и без кислород.

И докато всички версии пълзят към все по-застрашителни прогнози, впечатление прави борбената половинка на Боян Петров – Радослава Ненова.

Зад всеки силен мъж стои по една силна жена, гласи клишето. И ако изключителният мъж преброди ледената шапка на света – Хималаите – и стана първият българин, стъпил на убийствения връх K2, то половинката му е онази, за която остават освен предизвикателствата, така и тревогите.

В напрегнатата ситуация от последните дни Радослава не спира да действа с каквото може по силите си, за да помогне – да ангажира българските, непалските, китайските институции. Тя продължава да търси всички възможни спасителни средства – шерпи, хеликоптери, сателитни снимки...

„Имам цялата подкрепа на света“, написа Ненова във Facebook. И добави, че място за отчаяние няма, защото всеки час има значение.

Колкото и безмилостна да е природата, шанс има

Никой не иска да чуе най-лошото. Въпросът е дали стоиш с кръстени ръце в тревожно очакване, или правиш всичко възможно то да не се случи. Изборът на Радостина да действа й прави чест, особено когато ветровете на върха са ураганни и тонове сняг вилнеят наоколо, когато спасителите отказват да тръгнат, а хеликоптери на височина над 5000 метра трябва да се уредят чрез разговори между Непал и Тибет.

Мнозина вярват, че Боян Петров ще съумее и този път да избяга от лапите на смъртта, където твърде често се е озовавал в последните години.

Късметът на няколко пъти му изневерява (а може би го спасява) – първо, когато през 2013-а претърпява тежка катастрофа с мотор и после, когато три години по-късно беше ударен на пътя в Кресненския пролом от преминаващ лек автомобил. Тогава Боян Петров отново беше в опасност за живота, но се измъкна.

Като професионален алпинист, десетки пъти Боян е попадал в страховити ситуации по върховете – чупил е крак, попадал е в ледник.

При рекордните си изкачвания през 2014-а, когато за 100 дни покори три осемхилядника: Кангчендзьонга (8586 м), Броуд Пик (8047 м) и K2 (8611 м) – алпинистът се сблъсква със сериозен здравословен проблем. При слизане от K2, той получава диабетична хипоглекимична криза и губи съзнание. Тогава е спасен от колеги алпинисти. През 2016-а и изкачването на връх Нанга Парбат (8126 м) не минава напълно гладко – той отново изпада в подобна криза, но и тогава не е сам и получава помощ.

А сега... Кой би му помогнал?

Боян Петров е в ръцете на Господ.

Дано за пореден път Той прояви милост към тази авантюристична и смела душа и да зарадва всички нас, които отправяме молитви за неговия живот, с добра вест!