Синдикатите са свещените крави на прехода, дежурните поканени на масата на преговорите, „живата сила“ на браншовите протести и призваните да защитават правата на трудещите се. Когато днес синдикатите признават, че нямат „ресурс“ да организират национален протест в подкрепа на майките на деца с увреждания, ние дори не се учудваме. Но когато президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов директно заявява на майките да се засрамят и да спрат да разхождат болните си деца на жълтите павета, ние се чудим това изобщо синдикати ли са или нещо друго.
Подобен коментар по адрес на хиляди отчаяни български жени не прави чест на никого, особено на човек, който участва в тристранния диалог и има лостове да окаже въздействие – било със стачни действия, било с позиция за социалните услуги, било само с публична подкрепа.
Какво излиза?
Синдикатите, чиято най-силна форма на реакция е именно протестът, именно уличната съпротива, сега призовават майките да се откажат. Да се приберат вкъщи, да млъкнат, да си броят левчетата и сълзите, докато децата им страдат от болки, изостават, вегетират без адекватна медицинска и финансова подкрепа. Видяхме как живеят. Как носят 18-годишни деца на ръце, защото няма асансьори. Как са обречени да бъдат „майки на пълен работен ден“ и колко тежко, непосилно и отчайващо е това. Как емигрират в търсене на достоен живот – и за тях, и за децата им.
За последните седмици, в които борбата на тези жени стана видима, стана т.нар. медиен факт, майките получиха няколко намигвания, работни групи по институциите, оставката и връщането на министър Бисер Петков, както и един спорен законопроект, подготвен от омбудсмана Мая Манолова. Законопроектът за личната помощ очаквано бе бламиран в Народното събрание, защото не предлага комплексни решения, а междувременно раздели гражданския сектор.
Димитър Манолов тук действително е прав – така написан, предложеният закон противопоставя хората с увреждания едни срещу други. Така написан, законът е козметично средство, а не лекарство за проблема. Но позицията, която поднесе той на кръглата маса, бе заглушена от назидателните му реплики към протестиращите.
Така не се говори
Майките на деца с увреждания не са юристи, не са законотворци, нито експерти по социалните въпроси. Те са отчаяни – и в това свое отчаяние са готови да на всичко. Просто защото нищо не е опция. След години лутане, те няма някъде повече да отстъпват.
Димитър Манолов се извини тази сутрин за острите си думи, но трябваше да продължи. И да каже кой, според него, използва майките и децата с увреждания за „популизъм и къси политически цели“? Кой иска да строи политическа кариера върху техните изнемощели плещи? Може би Манолов се е почувствал обиден от скандиранията „убийци“, но навярно и добре разбира, че гневът не е насочен единствено и само срещу него. А срещу цялата политическа класа и нейните придворни.
Защото дни наред депутатите подминаваха палатковия лагер с черните балони. Премиерът поиска майките „да му се махнат от главата“. Не ги допуснаха в парламента заради тениските „Системата ни убива“. Все още чиновници смятат точно колко пари са необходими. И докато заместник-социалният министър Росица Димитрова летя до Ню Йорк в първа класа за 8300 лева, за да получи поздравления от Върховния комисар по правата на хората с увреждания, протестиращите родители бяха нападнати, че дотягат на всички останали, просто защото са дръзнали да покажат реалността такава, каквато е. Неудобна. Изкривена. Плашеща.
Димитър Манолов е син на инвалид, сам призна, че е много чувствителен по темата. В острите си думи той мислил за здравето на децата с уврежданията, защото все пак „не сме общество от изроди, достатъчно е да ги видим веднъж“. Ако синдикалният лидер е убеден, че философията за социалните услуги на парче е грешна, че в тази сложна материя не бива да се ходи като слон в стъкларски магазин, нека накара колкото се може повече хора да го чуят. И най-вече протестиращите. За да се откажат да вярват на кухи обещания, на „бързи и лесни“ решения, които след време пак ще ги принудят да излязат на улицата.
Автор: Виктория Димова
&w=3840&q=75)