Инфекциозното заболяване коклюш набира сила у нас и всеки ден броят на заразените расте. В България регистрираните до момента случаи на коклюш са 314, спрямо 4 за същия период на 2023 г.

Досега най-много заразени с коклюш има в София, Стара Загора, Кюстендил, Варна и Бургас. Здравното министерство изпрати миналата седмица инструкции към личните лекари да проследят кои от подлежащите на имунизация срещу коклюш не са обхванати и да извършат такава ваксинация.

"Най-много заболели има в София. В 11 области все още няма регистрирани случаи и затова не може да се обяви епидемия. Възможно е празниците, които идват, леко да ограничат разпространението в училища и детски градини. В училищата ще се карантинират само класове с болен ученик. 14 дни е карантината", коментира служебният здравен министър.

От началото на 2023 г. в Европа започна покачване на заболеваемостта от коклюш в много страни, което се е ускорило от 2024 година, каза главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. Той цитира данни, според които в Чехия отчитат най-високия ръст на коклюш от 60-е години на миналия век насам, като до момента са регистрирани над 6300 случая.

В Испания случаите са 8200 само от началото на тази година, като за цялата 2023 г. са били 1200.

В Нидерландия случаите са 3600, като от тях 300 са при кърмачета. В Гърция засега от началото на годината случаите на коклюш са 82, съобщи Кунчев.Най-засегната е възрастта от 10 до 19 години, но има и доста деца до 1 годинка, като те са между 3 и 8 % в различните области.

Нарастване на заболеваемостта има във всички страни, не само в Европа, но и в Австралия, Бразилия, Израел, САЩ и Великобритания, каза Ангел Кунчев.

Най-засегнати са децата, по-лесно се разболяват, а някои и нямат имунизации. По-възрастните имат натрупани имунизации и са по-устойчиви, каза в предаването "Денят започва" по БНТ д-р Анка Баева, началник на отдел "Противоепидемичен контрол" в РЗИ-Варна.

Имунизацията срещу коклюш е въведена в България през 1957 г. През същата година са регистрирани 9840 случая на заболяването, посочват от Министерството на здравеопазването.За коклюш се правят общо 6 имунизации - основната имунизация е на втори, трети и четвърти месец, следващата е на 16 месеца, след това се прави на 6 и 12 години, обясни тя.

Заради увеличаващия се брой заразени Министерството на здравеопазването позволи първата имунизация срещу коклюш да бъде прилагана по-рано - около месец и половина след раждането, а не както е заложено в Имунизационния календар - след втория месец на бебето.

Коклюш е силно заразна бактериална болест, която засяга белите дробове и дихателните пътища. Известна е също като магарешка кашлица. Причинява се от бактерия в устата, носа и гърлото на заразеното лице.

Обикновено симптомите се появяват 7 до 10 дни след заразяването, но това може да стане и след 21 дни. Първоначално симптомите наподобяват обикновена настинка (кихане, течащ нос, слабо повишена температура и лека кашлица). В рамките на две седмици кашлицата се изостря и се характеризира с многобройни краткотрайни изкашляния, последвани от специфичен инспираторен звук – реприз. Пристъпите често водят до изхрачване на прозрачна течност, последвано от повръщане. В началото симптомите настъпват нощем, после се увеличават през деня и могат да продължат до един или два месеца.
При малки бебета е възможно да не се стигне то типичния реприз, а пристъпите на кашлица могат да бъдат последвани от кратки периоди на спиране на дишането. След тази фаза пристъпите стават по-редки и с отслабен интензитет, а състоянието на детето постепенно се подобрява (което може да отнеме до три месеца).
При юноши, възрастни и деца, които са частично имунизирани, заболяването преминава по-леко и с разлика в симптомите. При тези групи и при много малки бебета диагностицирането на болестта е по-трудно, пише в Европейския портал за ваксиниране.

Всеки болен от коклюш подлежи на изолация и домашно лечение до клинично оздравяване, но не повече от 30 дни от началото на заболяването или 20 дни от започване на конвулсивната кашлица, а за лекуваните с антибиотици – съответно 20 и 10 дни.

"Може да се получи спиране на дишането, кръвоизливи в мозъка. Увеличава се броят на белите кръвни телца. При децата това е сериозна болест - при новородените, недоносените и още неваксинираните срещу коклюш. За останалите възрастните хора той е една продължителна кашлица", обясни доц. Мангъров."При коклюш може да се даде антибиотик, но той има епидемиологично значение. Антибиотикът намалява способността на човека да разпространява инфекцията, което е важно за колективния имунитет, но не и за индивидуалното състояние на пациента", уточни медикът.

"За момента, за да запазим новородените, е нужно да се ваксинират бременните жени в края на третия триместър на бременността, но не в последния момент преди раждане", уточни още Мангъров. И даде съвет: "До втория си месец децата трябва да си стоят вкъщи и ако могат, да се отложат погачи, питки, кръщенета. Могат да излизат, но не да се събере цялата рода около бебето точно по време на пандемия".

61% от родителите на деца до 4-годишна възраст у нас подкрепят задължителната имунизация. Това сочат данните от проучване, направено по поръчка на Министерството на здравеопазването и УНИЦЕФ.

Почти половината от общопрактикуващите лекари с деца в практиката си обаче съобщават, че изпитват трудности при общуването с родителите – сред основните причини за това са страховете и опасенията за страничните ефекти от ваксините, незаинтересоваността по отношение на имунизацията на децата, разпространението на негативни мнения и дезинформацията.

Заместник-министърът на образованието Емилия Лазарова коментира, че в МОН внимателно следят положението и ежедневно събират информация за броя карантинирани паралелки от Регионалните управления на образованието.От МОН са готови да реагират при увеличение на заболеваемостта и при необходимост ще бъде въведено обучение от разстояние в електронна среда за отделни паралелки.