Ще започна с това, че през 1905 г. е разработена първата ваксина срещу коклюш… 119 години по-късно, в България умират бебета, заради тази болест. Не знам за вас, но аз не го намирам за нормално. Отказвам и да приема, че сме толкова безотговорни и позволяваме да се случват такива неща. Ама то си ни е в кръвта - да отричаме всичко, да не вярваме на нищо и да не се ваксинираме.
Днес изгубихме две малки душички, които бяха покосени от тази коварна болест. Изгубихме ги, още преди да са достигнали необходимата възраст за ваксинация. И защо? Защото в България вече нямаме критичната маса от ваксинирани хора, която е необходима, за да образува общия имунитет. Ще попитате защо я нямаме? Защото всеки втори чул-недочул, че е модерно да не се ваксинира, или че чрез ваксините ни „чипират“, отказва да се имунизира. Отказва да „се чипира“, за да се предпази (и той не знае от какво), но в същото време не осъзнава, че вреди на всички около него – на възрастната си майка, на новороденото си дете, на болната си леля.
)
Случаите на коклюш продължават да растат в цялата страна. Според данните в Националния център по заразни и паразитни болести при тях има потвърдени 59 случая само за изминалата седмица. От началото на годината – болните от коклюш са 205. За сравнение през същия период на 2023 г. те са едва четири.
Е, достигнахме до момент, в който в България никой не мисли за общото благо, мисли само за себе си и собствената си паничка. Важното е да има салатка и ракийка, а това, че бебета умират, нас не ни интересува, нали ние сме си добре? Умираме от болести, срещу които има имунизация вече 120 години… Не е ли време да се замислим – за останалите, за общото? Не е ли време да станем по-отговори, по-емпатични, по-добри? Време е и ако не го направим, сами ще се затрием…
Съболезнования на почернените семейства.
&w=3840&q=75)
&format=webp)
