Днес си говорим с Елена Телбис. Актриса, но изключително неподправена. И в същото време няма нищо обикновено в нея. От фамилията ѝ, през неповторимия ѝ одухотворен поглед до финия начин, по който те докосва с всяка роля. А споменахме ли, че чувството ѝ за хумор е просто великолепно и винаги е готова да те усмихне по най-неочаквания начин? Междувременно, с малко думи, те кара да се замислиш за важните неща в живота. Ето какво сподели тя за сцената, за истината, която публиката винаги търси и какви ги върши напоследък, специално за читателите на Woman.bg:

- Здравей, Елена! Благодарим ти, че откликна на поканата ни да си поговорим за теб и за изкуството. Изглеждаш като човек, който постига успехите си с лекота, но така ли е наистина? И вечният въпрос за артистите – кое е по-важно, собствената ти оценка за теб или тази на публиката?

- Ще прощавате за клишето, но провалите са не по-малко важни от успехите. От тях се учи най-много. А що се отнася до оценката аз знам колко съм самокритична и това е вид самоизяждане, обаче се научих да ми харесва. Защото е важно да можеш да седнеш със себе си и да си обясниш внимателно колко си зле и да измислите заедно със себе си стратегия как да го преустановите това. Евентуално. Публиката пък има тежка задача. Тя трябва да гледа, да слуша, да внимава, да се вълнува, да не се вълнува, да остане, да си тръгне, да има мнение, да няма мнение и да копира чуждото, да разбира, да не разбира нищо. Но, според мен, винаги разбира, когато я лъжат.

- Какво си казваш всяка сутрин, когато застанеш пред огледалото и предстои да покориш новия ден?

- “Хайде бързо, че кучето чака.”

Снимка: Павел Червенков

- Смехът е сериозна работа, сигурна съм, че ще се съгласиш с мен. Това ли е оръжието, с което можем да преборим всичко в днешното забързано всекидневие и какво те кара да се усмихваш?

- Това е оръжието, да. И малко адекватни и смислени хора наоколо. Аз на тях им се смея най-много.

- Какво ново покрай теб, дочух че влизаш в ролята на адвокат?

- На 29 и 30 март са премиерите на Prima Facie в „Топлоцентрала“. Това е пиеса на Сузи Милър за търсенето на справедливост и изобщо има ли такова животно. Текстът е много важен, смешен, остър и смел. Радвам се, че Светлана Янчева е с мен като консултант на представлението. Обсъждаме и измисляме всичко заедно. Искам цял живот да работя с нея. На финалната права сме и очакваме публиката, защото тя ще е основна част от случващото се. Тя също ще има работа.

Снимка: Павел Червенков

- Как реагираш на несправедливостите, бориш се с тях, независимо от всичко или се стараеш да бъдеш над нещата? Често самата Природа е несправедлива. Как да се бориш с нея?

- Опитвам се да правя, каквото смятам за редно. Понякога искам да запаля четири сгради едновременно на секундата. Понякога пък съм изумително търпелива спрямо някаква несправедливост. Но май никога не ми е било безразлично. Безразличното е ад.

- Какво би казала на българската жена?

- Да действа, защото няма време. Да търси помощ, ако има нужда. Да живее свободно и спокойно. Да гледа Prima Facie.