Днес ви представяме разтърсващата история на една жена на средна възраст, прекарала десетилетия като жертва на домашно насилие. Вижте я:

"Още от дете бях сексуално насилвана от баща ми и като много жертви на тормоз имах отчаяна нужда от закрила и любов, затова и се омъжих доста рано. Бях едва на 22, когато минах под венчилото.

С половинката ми излизахме около година, преди да се реша на тази крачка. Ако трябва да съм искрена, не се замислих въобще дали да приема предложението му. Този мъж беше великолепен, всичко, за което съм мечтала. Галантен, грижовен, срещите ни включваха цветя и романтични вечери. Изглеждаше ми като истински герой, принцът на бял кон. А момиче, жертва на насилие, лесно може да бъде пленено, защото силно се нуждае от сигурност и обич. Но приказката приключи бързо.

Мъжът ми ми посегна за първи път по време на първия ден от медения ни месец. Всичко започна със спор относно поведението ми на рецепцията в хотела, в който отседнахме. Обвини ме, че съм флиртувала с другите гости. Опитах се да го убедя, че това не е вярно и да го успокоя, но както разговаряхме, изведнъж се озовах повалена на земята до спалнята, а той лежеше над мен и ме налагаше с юмруци. Някак се измъкнах и избягах в банята. Заключих вратата и започнах да ридая. Той излезе от апартамента, а когато се върна няколко часа по-късно, и двамата се държахме все едно нищо не се е случило.

Продължихме с пътешествието си и обикаляхме крайбрежието на Калифорния, докато ситуацията не се повтори два дни по-късно. Вече не помня какво предизвика гнева му тогава. Но отново бе в резултат на ревност. Май бе решил, че съм се държала прекалено фриволно със сервитьор, който ни обслужваше. Всичко отново започна като спор и завърши с тежък побой.

Спомням си, че неволно започнах да го оправдавам. Казвах си, че това се случва, защото прекалено много ме обича и поради това ме ревнува толкова силно. А и след като боят бе предизвикан от ревност, явно аз грешах някъде в поведението си към другите мъже. Може би си го заслужавах и бях прекалено фриволна към непознати. А до инцидентите винаги се стигаше, след като той бе употребил алкохол. Мислих си, че той просто не е наясно с постъпките си и че след като го обичам, е моя отговорност да му покажа, че това поведение не е правилно. Бях убедена, че съм длъжна да бъда до него и да му помогна да преодолее този проблем.

Мъжът ми искаше голямо семейство с много деца, а аз имах медицински проблем, заради който не можех да забременея. Затова, когато в крайна сметка се оказа, че съм бременна, реших, че това е подарък от Господ и поведението на съпруга ми най-накрая ще се промени.

Но това не се случи. Първият път, когато ми посегна, докато бях бременна, сякаш нарочно се опитваше да ме удря в корема. Риташе ме по него отново и отново. На следващия ден, разтреперена от притеснение и с добре скалъпена лъжа как съм паднала в банята и съм си ударила корема, отидох при лекаря. Той ме прегледа и заяви, че всичко е наред. Но аз прекарах месеци наред в притеснение дали бебето ще се роди живо и здраво след случилото се.

Побоят се повтори няколко пъти, докато родя. Но явно осъзнал, че може да погуби собственото си дете, той не ме удряше по корема. Интересно е, че всеки път историята се развиваше по един и същи начин. Издебвах момента и избягвах от ударите му, като се криех в банята. Той риташе и удряше вратата, след което излизаше навън и се връщаше няколко часа по-късно. Вече спокоен, но никога не се извиняваше за действията си. Никога. Всъщност ние не говорихме за случващото се, не го обсъждахме, но ако се споменеше случайно в разговор, и аз, и той го определяхме като караница или спор, никога не се е споменавала думата побой.

Към днешна дата не проумявам откъде съм намирала сили да неглижирам всичко случващо се и да се убеждавам, че въпреки редовния побой ние сме едно нормално и любящо семейство.

Плашещо е колко лесно умът ти може да намери доказателства за дадено твърдение, стига да иска. А аз исках, казвах си, че сме влюбени, че той е баща на детето ми, че не мога да го напусна, защото това ще е безотговорно към сина ми. Все пак той се нуждае от двама родители. Затова си казвах "стискай зъби и продължавай. Нещата ще се наредят.:

Когато майка му научи за случващото се и му спретна огромен скандал, си помислих, че адът за мен ще приключи. Уви, това не се случи.

Единствените периоди, в които побоищата намаляваха, подчертавам намаляваха, но не спираха, бяха по време на бременностите. И раждането на всеки следващ наследник сякаш го успокояваше за малко, но не го отказваше от поведението му.

Дори с годините ставаше все по-жесток. Стигна се до там да ме удря с бейзболна бухалка. Но не това или депресията ми и желанието за самоубийство ме отрезви и ме накара да проумея, че трябва да си тръгна от този мъж. Разбрах, че се налага да го напусна, когато големият ми син се опита да ме защити и той го удари. Това да посегне да детето ми бе капката, която преля чашата.

А щом разбрах, че дъщеря ми излиза с момче, което я малтретира, и на мой въпрос защо търпи подобно поведение, тя отговори: "Мамо, ти си ме научила така", се убедих, че трябва да си събера багажа и заедно с децата си да напусна този дом по най-бързия начин.

Към днешна дата съм сигурна, че ако бях останала, щях да съм мъртва. Той щеше да ме убие. Когато си в ситуацията, е трудно да прозреш колко ужасна и нередна е тя всъщност. Опитваш се да намериш извинения, защото обичаш този мъж и защото ти е трудно да си признаеш, че сама си се довела до там, чувстваш се унизена дори само от мисълта, че си позволила на някого да се отнася с теб по подобен начин. Затова я потискаш и продължаваш да се държиш сякаш всичко е наред.

Днес работя с жертви на домашно насилие и ви разказвам тази история, за да помогна на всички, които са били тормозени. Иска ми се да ви отворя очите и да разберете, че веднъж посегне ли ви, най-вероятно това ще се повтори. Затова не неглижирайте този случай и не се опитвайте да го оправдаете. Насилниците не се променят, напротив, с годините стават все по-жестоки и все повече озверяват, опиянени от силата, която им давате, стоейки и мълчейки. Затова го напуснете. Веднага. Още след първия случай. Не проваляйте живота си, както направих аз, и не травматизирайте децата си. По-добре отгледани от самотен родител, отколкото израснали с гледки на насилие пред очите си, както се случи с моите деца."

Четете още: Кой е виновен за мъките на 11-годишно дете, жертва на сексуален тормоз?