Нета, не просто е далеч от красивото същество, за което пее в своята песен, спечелила по необясним начин тазгодишната Евровизия. Тя е лицето на грозната подмяна на ценности, която се извършва в много по-голям мащаб, отколкото си представяме.

Когато поставям под въпрос твърдението на Нета, че е прекрасно създание, не визирам външната красота. Не бих се осмелила да нарека някого грозен, защото е с наднормено тегло и леко крива физиономия. Дори и ако кудкудяка по начин, от който прихваш от смях, но не защото е смешен, а защото е трагичен. Та нали този някой може да има добра и прекрасна душа, да бъде съпричастен, да помага на хора в беда. Такава ли е Нета обаче?

Не я познаваме лично, но бихме могли да се опитаме да я разгадаем чрез нейната песен, с която тя се съгласи да се представи на песенния конкурс.

Няма да й отричаме, че пее хубаво, влезе сама акапелно. А и музиканти твърдят, че е талантлива. Е хубаво, но това ли е текстът, който заслужаваше най-много наградата тази година. Ако изобщо може да се нарече текст - кудкудякане, съчетано с нечленоразделни звуци и малко текст, за да заприлича на нещо като евтин дискотечен хит, но не точно.

Думите след първоначалното кудкудякане още от началото загатват за абсолютната липса на качествено съдържание в парчето:

„Погледни ме, аз съм хубаво създание,

Не ми пука за модерните ви проповедници.

Добре дошли, момчета, прекалено много шум, ще ви науча.“

Look at me, I'm a beautiful creature
I don't care about your modern-time preachers
Welcome boys, too much noise, I will teach ya

"Чудесна жена, ти си божествена, а той ще съжалява!" Е друг култов момент от песента.

И горе-долу с това се изчерпва текстът - останалите думи са повече от несъдържателни, но затова пък издържани, оказа се, в така модерния феминистки стил и в този на пропагандираната различност. Самата Нета призна - нейната песен е посветена на различните и различността.

Тази различност ли трябва да празнуваме на Евровизия?

Това ли е различността, която се търси на този конкурс - различността на една агресия, насочена към срещуположния пол, на една жена, която не спира да кудкудяка и по твърде комплексиран начин да твърди, че ще ги научи тя мъжете, защото не им била играчка в ръцете.

А аз и много хора като мен мислехме, че с Евровизия празнуваме друга различност - различност на нрави, обичаи, култура и традиции. Да, ама не. Това парче е триумф на една грозна еднаквост, поднесена като различност и толерантност, която се налага на всички, за да заличат наследството си, за да бъдат подменени и по-лесно управлявани.

И за край - дами, дръжте се, недейте да свиквате с идеята, която ни се пробутва - че сте гротескни жени, които кудкудякат и мачкат т.нар. силен пол. Никога не забравяйте, че вие наистина сте прекрасни същества, които носят нежност и доброта и са способни да движат света и мъжа напред без излишна агресия и феминистки напъни. Просто така, както само истинските жени могат.

Автор: Ема Христова