Ако наскоро сте попаднали на заглавия, включващи прекрасната чисто българска думичка "бърнаут" (burnout), то сте закъснели доста. Както и много от самите автори на текстове за това специфично психосоциално явление. Терминът burnout започва да се използва още в началото на 70-те години на миналия век и описва синдром на професионалното "прегаряне", което е много различно от обикновената физическа и/или психическа умора.

Първоначално се е смятало, че предразположени към подобно състояние са хора с предимно социални професии като учители, медицински сестри, лекари. Впоследствие обаче групата от хора се разширява и днес се приема, че заплашени от професионално "прегряване" са всички, чиято работа е свързана с комуникация с хора. Едно от определенията за явлението пояснява, че от него страдат хора, които имат абсолютно емоционално изтощение, девиантна форма на депресия, но породена конкретно от случващото се в работна среда.

Разликата между burnout и негативен стрес е, че ако човек, който е в състояние на стрес, в края на работния ден не се чувства особено щастлив, но излезе с приятели, неговото настроение се подобрява. В другия случай подобни преживявания не оказват позитивен ефект върху емоционалното и цялостното състояние.

Лесно е да разпознаем хора, които "страдат" или преживяват т.нар. burnout. Те често са с много ниска енергия, изглеждат и звучат обезверени, гледат негативно на живота, на работата си, на колегите си, на себе си. Не се грижат особено много за външния си вид, но това не означава, че не поддържат лична хигиена - просто не се стараят да изглеждат добре, защото не смятат, че го заслужават и/или че има каквото и да било значение както за тях самите, така и за околните.

Ако една обикновена почивка от седмица или две успее да ни зареди положително, емоционалното ни състояние вероятно е временно и няма място за тревога, подчертават специалисти. За да се развие синдромът burnout, са необходими месеци и дори години, в които се натрупва професионална неудовлетвореност в комбинация със социална неприспособимост. Проблемът се крие в това, че хората често не осъзнават кое провокира тази неудовлетвореност, категорични са психолозите. Причината в повечето случаи е в разминаването с очакванията, с които постъпваме на нова работа, и реалността на работното място. За да решат проблема, психотерапевтите първо търсят и анализират онези ситуации и събития, които водят до състоянието на професионално прегаряне.

Нашият съвет е: не се самоубеждаайте, че страдате от професионален burnout, но се старайте да се наслаждавате на работата си, а когато работния ден приключи - да се наслаждавате на почивката си с усмивки и добри приятели.

Четете още: Как психотерапевтите се борят с депресията