Автор
Ива Петрова

Емоционално обслужване – как да спрете да живеете в интерес на другите

Събуждате се, закусвате набързо, тичате към метрото (снощи е имало такова задръстване, че сте си оставили колата на паркинг), усмихвате се учтиво на секретарката, после мило си говорите с колегите. Из главата ви се въртят мисли „Как да угодя на учителката на дъщеря си, как да зарадвам мама, как да поздравя шефа за рождения ден“. А толкова ви се иска да помислите най-сетне за себе си! Ако ви е познато това чувство, значи е време спешно да започнете борба срещу емоционалното обслужване.

За начало нека изясним какво означава „емоционално обслужване“. Има едно просто определение. Всякакви действия, извършвани от човека против волята му, за да угоди на друг, се наричат емоционално обслужване. При това не се отчитат нито личните му интереси, нито собствените желания – на първо място стои готовността да бъдеш удобен, да угодиш на някого, да зарадваш някого.

Емоционалното обслужване в детството

Спомнете си как са ви карали родителите да отидете да поздравите ваш далечен роднина, да му се усмихнете и да си поговорите с него. „Как така не искаш? Я бързо отивай при него, нали си добро и възпитано дете?!“ И вие, като послушно детенце, сте отивали при непознатия чичо, стиснали плюшеното си зайче, и сте процеждали през зъби „Добър ден“.

А ето ги и чудесните училищни години. Сложили са ви на един чин със съученик, с когото хич не искате да си говорите. Всички знаят, че той е побойник, че вечно си бърка в носа и като цяло е неприятен тип. Но всички възрастни, учители и родители повтарят като папагали: „Недей да се местиш на друг чин! Поговори си с него! Той е добро момче, техните веднъж те метнаха с колата до вкъщи, помниш ли?“. Това само норми на учтивост ли са? Не – най-натурално емоционално обслужване.

Емоционално обслужване в семейството

От векове насам от жената се очаква да определя „климата“ в семейството. Щом обявите годежа, всички наоколо започват да ви втълпяват: „Жената е пазителка на семейното огнище. Жената трябва да посреща мъжа след работа с усмивка, да създава комфортна обстановка за всички. Именно жената трябва да помогне на мъжа да постигне успех. И именно тя е най-отзивчивия и приветлив човек“.

Струпват се толкова такива „пожелателни изисквания“, че само за една-две години брак жената се превръща в робот, изпълняващ стабилно програмираните си задължения. И ето – мъжът си кани приятели на гости, а грижовната съпруга без подсещане приготвя вечеря, подрежда апартамента, а накрая отива с детето у приятелка, за да не пречи на момчетата да се отпуснат. Струва й се, че това е нормално, че така изразява загрижеността си за любимия мъж. А приятелката чете конско на някогашната си весела съученичка: „Ти му робуваш! Той какво право има да изисква някакви навици от жена си? Всеки човек трябва да живее така, както му се иска! Като не ти се готви – поръчай доставка от ресторант! А и на мъжете няма да им навреди да пошетат в кухнята понякога“.

Емоционално обслужване на работа

Добрите продажби и основата на успешния бизнес отново се градят на емоционалното обслужване. „Усмихвай се!“ е утвърдено правило на всички търговци и служители от сферата на обслужването. Клиентът е винаги прав, говорят ти грубо, обиждат те – пак се усмихвай. Забрави за личните си проблеми в работните часове. Сложи си маската с мило изражение на лицето и иди да предлагаш най-новите стоки, да пожелаваш приятно пазаруване и да повтаряш дежурното „Заповядайте пак!“. Иначе анонимният купувач ще срине бонуса към заплатата ти.

По офисите също се практикува емоционално обслужване. Трудно е да се разбере кой се е изказал искрено и кой просто иска да угоди на някого. Вие държите на работата си, затова приемате условията на шефа ви за „ведро общуване“, обсъждате весело с една колежка новата й прическа, а с друга – интересни рецепти за кекс. Вие сте част от екипа, затова трябва да се усмихвате на всички, да търпите мълчаливо нечия наглост и да преглъщате обидите. От вас се очаква спокойствие, любезност и дружелюбие – и всяко едно отклонение от тази стратегия ще се възприеме като агресия.

Как да избегнете емоционалното обслужване?

Научете се да обслужвате емоционално себе си. Съставете си на лист хартия списък от желания – колкото повече, толкова по-добре. Може да са дребни капризи от рода на любимите бонбони или съкровени детски мечти – да се повозите на слон в Индия. Няма невъзможни неща! Най-важното е по-често да се вслушвате в желанията си.

Пестете си емоциите и времето! Празните разговори, дежурните фрази – всичко това само ви отнема сили и енергия. Ако си играете половин ден с детето на шефката, ще се уморите и ще забравите да прочетете приказка за лека нощ на собственото си дете. Изберете си като приоритет онези хора, които са ви по-скъпи и по-близки, с които ви е приятно да общувате, от които получавате положителен заряд. Отношенията, в които цари емоционално обслужване, нямат стойност.

Представете си другия човек на ваше място. Той ще направи ли нещо подобно за вас? Ако не – значи е излишно да го обслужвате емоционално. Представете си, че вие сте сервитьор, а той е клиент, който постоянно прави сбивания в ресторанта и не оставя бакшиш. Такъв посетител много скоро ще бъде включен в черния списък.

Има една много полезна думичка – „не“. Без оправдания. Да отказваш не е най-приятното нещо на света, но в името на душевното си спокойствие трябва да умеете да отхвърляте молби от колегите и роднините си. Трябва да го правите спокойно, анализирайки рационално ситуацията. Да кажем, че имате насрочена среща с любимия. Изведнъж ви се обажда майка ви и ви моли да й помогнете да изчисти къщата си за Великден. Чистенето и романтичната вечеря са несъвместими, но винаги има изход от положението – помолете някой от роднините ви да помогне на майка ви, наемете чистачка и т.н. Или пък обещайте на майка си, че непременно ще се видите с нея на Великден.

Свалете маските. Не бива постоянно да криете емоциите си. Особено пък с близките си хора. Бъдете искрени! Това се цени много по-високо от преструвките.

Не правете нищо само за чуждо одобрение. В училище децата често учат, за да зарадват родителите си. Защо е нужно това? Тези знания няма да им бъдат от полза в бъдеще, защото това, което не ни интересува, бързо се забравя. А вие забравете израза „за някого“. Правете всичко за себе си, а не за някого или за нещо.