Храните, богати на трансмазнини, са висококалорични и са сериозна заплаха за здравето. Трансмазнините запушват артериите повече от наситените мазнини в животинските храни, а пазарът е препълнен с трансмазнини, скрити в различни храни.

Ако решим да се храним напълно здравословно, ще трябва да изключим от менюто си генномодифицираните храни, продуктите с високо съдържание на Е-номера, храните с палмово масло и разбира се, тези с трансмазнини. Оказва се, че трябва да хрупаме само "био" храни, които много често са "био" само на етикет.

Малко са хората, които се справят с хранителните изкушения, които ги преследват на всяка крачка. Всички храни, обогатени по изкуствен начин, са много апетитни, но изключително вредни. Храните с трансмазнини са едни от тях. Те повишават LDL („лошия") холестерол и понижават HDL („добрия") холестерол. Храните с трансмазнини не само водят до качване на килограми, но складират телесната мазнина в коремната област. А както знаем, коремната мазнина крие висок риск от сърдечносъдови заболявания. При консумиращите редовно храни с трансмазнини се забелязва и по-висока инсулинова резистентност, която е предпоставка за развитие на диабет.

Основният източник на трансмазнини в преработените храни е хидрогенираното масло. Хидрогенираните масла се подлагат на химична обработка, при която им се добавя водород, за да станат по-твърди и устойчиви.

Трансмазнините най-често се съдържат в бисквитите, вафлите, полуготовите супи, чипса, бонбоните, пържените картофки от веригите за бързо хранене, кексовете, тортите, маргарините, всички пържени храни (по време на пържене обикновените масла образуват трансмазнини) и т.н.

Трансмазнините също се появяват естествено в млечните и месните продукти. Колкото по-високо е съдържанието на мазнини в тези храни, толкова по-високо е и нивото на трансмазнините. Например обезмасленото мляко не съдържа никакви мазнини. Пълномасленото мляко съдържа около 0,2 г трансмазнини на чаша. Тлъстите меса съдържат около 1 г на 100 г. Видът на трансмазнините в млечните и месните продукти малко се различава по химически състав от индустриално произведените мазнини, но все още не е установено кой тип трансмазнини са по-вредни.

Имайте предвид, че максималното количество трансмазнини, което трябва да приемате на ден, е около 1% от общия брой на погълнатите калории, което е около 2 грама при хранителен режим от 1600-1800 калории. За сравнение: 1 донат съдържа около 5 г трансмазнини, а 1 лъжица маргарин около 7 грама.

Щом трансмазнините са толкова вредни, защо се използват в храните? - ще попитате вие, а ние ще ви отговорим: Защото е по-евтино, обогатяват вкуса и аромата на храната и удължават срока й на годност. Мъдро търговско решение, далеч от мисълта за здравето на потребителите!

В някои американски щати използването на трансмазнини за приготвяне на храни в ресторантите е забранено. Европейският съюз също препоръчва да се изготвят законови разпоредби за задължително отбелязване на съдържащите се трансмазнини в хранителните продукти и евентуална пълна забрана за използване на изкуствени трансмазнини. Когато проверявате етикета, трябва да следите не само за хидрогенирани, но и за частично хидрогенирани масла.

Химическият процес е един и същ, но при частично хидрогенираните мазнини не се стига до крайния продукт - трансмазнини. Но това не означава, че те са по-малко вредни. Естествено, в България трансмазнините са широко използвани, тъй като са евтини и с висока трайност. Няма закон, който да налага задължително изписване на точния грамаж на съдържащите се трансмазнини, а и често минават под общото обозначение "растителни мазнини". Хидрогенирани или не - има ли значение?

Вместо трансмазнини - здравословни мазнини


Консумирайте храни, приготвени със зехтин, рапично, слънчогледово, ленено или соево олио. Най-полезен е зехтинът, тъй като е богат на мононенаситени мазнини, затова го предпочитайте за домашна употреба. Студенопресованите virgin и extra virgin зехтини са с прекрасни здравословни качества.

Източник: rozali.com