Автор
Ива Петрова

Тя му изневери, докато беше бременна

Писма с откровения и разкази за личния живот обикновено пишат жени. Тази история обаче е споделена от мъж, който се чувства излъган. Не можем да четем изповедта му, без да го съжалим… Въпреки че може да има и друга гледна точка.

„Никога не съм си представял, че ще пиша нещо в интернет. И изобщо не съм си мислил, че ще кажа нещо такова на глас… камо ли пък да го изпитвам. Но, станалото – станало. Не ме бива много да описвам подробности, дори в училище ми пишеха тройки за съчинения, така че ще ме прощавате… Все пак не пиша роман. И така…



Не знам откъде да започна. Превъртах си го хиляди пъти из ума, а сега пак не намирам думи. С жена ми сме женени от 7 години, преди това бяхме партньори повече от година. И за двама ни това е първи брак. Някои ми казваха, че преди жена ми е обичала да купонясва, но аз не обръщах внимание на това, обяснявах си го с факта, че е била „луда-млада“. Явно съм сгрешил. През първите години от брака ни всичко беше наред, прекарвахме всяка свободна минута заедно. После връзката ни (включително и в леглото) леко захладня. Но това си е логично. Не сме на по 18 години, имаме много работа (понякога човек така се уморява, че няма сили да се домъкне до вкъщи). Това ми се струваше нормално. А и жена ми никога не е споменавала, че „трябва да правим секс пет пъти седмично“. И тя често се уморяваше. Може би се е уморявала… Вече не съм толкова сигурен.

Около две години след официалната женитба започнах да се замислям за дете. Няколко пъти повдигах този въпрос пред жена ми. Тя или мълчеше, или ме уверяваше, че още ни е рано. Трябвало първо да си изплатим кредитите, „да си поживеем“. Аз лично не разбирах какъв е смисълът на фразата „да си поживеем“. Вечер просто се прибирахме вкъщи и се настанявахме в отделни стаи. Аз четях книга в хола, а тя „цъкаше на телефона“ в спалнята. Казваше, че води служебна кореспонденция. Аз й вярвах и никога не съм преглеждал чатовете й. Защо да го правя? Още повече, че тя се засягаше ужасно дори и от най-малката проява на недоверие и се карахме. Но продължавах да й говоря за дете все по-настойчиво. Жена ми каза, че уж е съгласна и дори спря да пие противозачатъчни. Не знам дали наистина е спряла да се пази или аз съм станал по-настойчив, но след около два месеца тя забременя. Когато разбрах за това, бях на седмото небе! Отрупах я с цветя, купих й красиво колие във формата на сърце, започах да ходя с нея на всички консултации и прегледи при гинеколог. Струваше ми се, че така се грижа за нея и за нашето дете. Татко е насреща! Татко винаги е готов да помогне! Само едно започна да става трудно за мен тогава – интимните контакти. Не, аз съм съвсем нормален мъж, но всеки път, когато оставахме заедно в спалнята, си мислех, че мога да навредя на бъдещото дете. Разбирам, че това са архаични глупости, но какво да се прави – такъв съм си. Обясних всичко на жена ми и тя уж ме разбра. Макар че цяла вечер не ми говореше. Но когато на сутринта пак й подарих букет и още едно бижу, всичко се оправи… или поне така си мислех. Бременността протичаше без усложнения, нямаше сутрешно гадене и други проблеми, затова двамата спокойно очаквахме раждането на бебето.



На седмия месец жена ми излезе в болнични и започна… да прекарва все по-малко време вкъщи. Тя ходеше на кафе с приятелки, на безкрайни разходки с бившите си съученички и дори на дискотека с някакви свои стари познати! Казваше, че тепърва ще има много да си седи вкъщи, че има нужда от положителни емоции. Като цяло нямах нищо против, макар че се притеснявах за нея.

Започнах да подозирам нещо чак преди самото раждане, но продължавах да си обяснявам поведението й с хормоните и страха й от майчинството. После обаче не се сдържах и постъпих подло (и до ден днешен смятам това за подло) – прегледах чатовете и обажданията на телефона й. Тогава разбрах всичко.



Няма да сипя гръмки думи като „Бях шокиран“ или „Не ми го побираше умът“. Но повярвайте ми, след тази „новина“ не спах три нощи. Само мислих, мислих, мислих… И до ден днешен не знам кое ме потресе повече – дали това, че жената, на която имах доверие, ме предаде; или това, че друг мъж е можел да навреди на нероденото ми дете; или това, че изобщо в живота ми се е случила такава мръсна история. Съдейки по чатовете и снимките, жена ми се е срещала с любовника си поне няколко пъти, а и след раждането на детето не са смятали да прекъснат връзката си. Която била чисто сексуална – не са си правили други съвместни планове. Аз си събрах багажа и се изнесох, без да давам обяснения.

Синът ми се роди преди четири месеца. Пред родилното го посрещнаха моите родители и нашите общи семейни приятели. Те предадоха на съпругата ми прилична сума пари от мен. Това ще й стигне на първо време. Какво ще става по-нататък – не знам. Жена ми разбра всичко и дори се опита да поговори с мен, пишейки ми, че „тя не е виновна“ и че „тя като жена през този период просто е искала да изпита нови емоции, страст и секс“. Нищо не й отговорих, защото все така не съм й простил, но не знам как да живея занапред. Казват, че няма безизходни ситуации, но моята ситуация е точно такава. От една страна изпитвам любов към сина си, а от друга – презрение към жена си… Чудя се дали изобщо е възможно да се измъкна от този порочен кръг. Може би някой е преживял нещо подобно…“

Четете още: Какъв е той в леглото според стила му на шофиране