Че палачинките са любима закуска на малки и големи няма никакъв спор. Сигурно на пръсти се броят хората, които не ги обичат. Със сиренце, сладко, конфитюр, шоколад, кашкавал или каквото там обичате, те са вкусни, мекички, наслада за небцето и сетивата. А днес е и денят на палачинките! Той винаги се пада 47 дни преди Великден, така че датата се движи, но винаги ще бъде между 3 февруари и 9 март.

Вторникът след Сирни заговезни се отбелязва като Ден на палачинката в Обединеното кралство и в страните от Британската общност. На английски: Shrove Tuesday. На някои календари ще видите, че Shrove Tuesday e отпечатан фабрично и тази година се пада на 13 февруари. Като подвижен празник, датата му зависи от това кога е Великден и затова може да се случи през февруари или през март. Shrove Tuesdayвинаги предхожда Ash Wednesday – първият от четиридесетдневните великденски пости.

Името Shrove Tuesday идва от "shrive", което означава опрощение на греховете чрез покаяние. У нас го празнуваме като Сирни заговезни. Денят получава своето име от традицията на християните, които се опитват да бъдат "съкрушени" преди Великия пост. Християните изповядват греховете си на свещеник и искат да бъдат освободени.

Но нека се върнем към самият ден на палачинките, който се появява като традиция много по-късно и се празнува в този период не случайно. Любимият десерт на малки и големи е храна, която съдържа продукти богати на мазнини - яйца, мляко и захар. Преди постите това е като заслужена почерпка за организма ни.

Shrove Tuesday започва в 11 ч сутринта. Това се оповестява от от църковните камбани. Според англо-саксонските християнски традиции, всеки трябвало да се изповяда и греховете бивали опрощавани. Затова точно тази служба била много важна, а от своя страна тя била свързана с обичая да се дава на осъдените на смърт престъпници правото да се изповядат и да им се опростят греховете преди екзекуцията. Постепенно обаче опрощаването се разпростряло върху всички миряни и тази изповед била едва ли не задължителна.

През 15 в. една жена от селцето Олни в Бъкингамшър била толкова вглъбена в правенето на палачинки, че когато чула звъна на камбаната, се наложило да тича до църквата, заедно с тигана и подхвърляйки палачинката във въздуха. Така се положило началото на състезанието с палачинки, което се провежда на много места и до днес.

Днес дисциплините са различни. Обикновено трябва да се пробяга дистанцията от 100 метра, като участниците държат тиган с гореща палачинка. Тя трябва да се обърне във въздуха най-малко три пъти по време на надбягването. В селцето Олни дистанцията е малко по-дълга, все пак традицията тръгва от там и участниците освен че трябва да са с кухненски престилки, трябва да пробягат 375м. до църквата. Която жена стигне първа до клисаря, поднесе му палачинка и получи целувка от него е победителката.

Други състезания включват подхвърляне на палачинки във въздуха за определено време, правене на най-голяма палачинка, ядене на палачинки за време и други забавни игри. Впечатляващ е рекордът, постигнат от Дийн Гоулд от Феликстоу през 1995г. – 349 обръщания на палачинка за две минути! Рекордът за бързина в спринта с палачинки държи Джан Стиклънд за дистанцията от 384 м, взета за 59.5 сек., пробягани подхвърляйки палачинка, разбира се. А най-голямата палачинка е с диаметър 15 метра, дебела е 2,5см и тежи 3 тона. Направена е в Рочдейл.

Ако все още не сте се изкушили да завъртите тигана с някоя и друга палачинка - направете го! Сигурни сме, че толкова приказки по повод това сладко изкушение са напълно достатъчни, за да се предадете на палачинките, дори и да сте на диета! Има и един доста интересен обичай, който се спазва на определени места - слагат късмети към всяка палачинка. Експериментирайте смело, като следвате тези ценни съвети за правене на палачинки от най-добрите кулинари:

1. Със смес от вода и прясно мляко се получават най-добре. Само с вода или само с мляко не е добра идея, защото в единия случай стават жилави и не толкова вкусни, в другия много лесно се късат. Може да експериментирате и с кисело мляко - резултатът не е лош.

2. Не пестете яйца, за да имате страхотни палачинки. Не, че с едно или две няма да станат. Стават и се изяждат даже и без яйца, но е хубаво да са повечко.

3. Ванилия в солена смес за палачинки - странно допълнение, но няма да се разочаровате. Но не си мислете, че ще ухаят на ванилия, просто се получава един едва доловим и деликатен аромат, който прави палачинките божествени. Ако ще правите палачинки само със сладък пълнеж или пък ги приготвяте за палачинкова сладка торта, то ванилията може да бъде и повече.

4. Гъстотата на тестото за палачинки трябва да е нещо като много рядка боза. Сипана в тигана, трябва да се разлива много лесно и да облива дъното само с едно завъртане. Колкото е по-гъсто тестото, толкова палачинките са по-дебели. Който обича дебелички палачинки, може да си ги приготви и така. С рядко тесто се получават тънки и ефирни, и естествено са необходими повече на брой, защото една палачинка се изяжда на 2-3 хапки.

5. Повече олио в сместа. Така палачинките са много по-вкусни, по-еластични и не залепват за тигана.

6. Добър, бързонагряващ котлон или газов такъв. Ако нямате силен котлон, то палачинките ви ще се пекат бавно, ще съхнат, ще се свиват и резултатът ще бъде близък до изтривалка. Една палачинка се пече максимум за 2 минути – по 1 от всяка страна.

7. Хубаво масълце с което да намазвате добре палачинката след изваждане.