Има някои неща за живота, които никой няма да ви каже. Има някои тайни от кухнята, които никой шеф готвач няма да ви издаде. Има обаче и такива, които всеки от нас трябва да знае. Една от тях гласи, че най-вкусната хапка е тази, която те кара да чувстваш - удоволствие, радост, даже понкога и мъничко свян.

Именно в това вярваше и легендарният Антъни Бурдейн - човекът, който ни научи как да преживяваме храната. Малко след като написа паметната си статия в "Ню Йоркър", озаглавена "Не яжте, преди да прочетет това", той създаде и култът. Култът към храната като начин да изследваш и опиташ от всички удоволствия на планетата.

Днес, дни след смъртта на Антъни Бурдейн - едно от най-лошите момчета, които могат да влязат в кухнята ви, ние вече знаем, че вкусовете на света могат да бъдат почти толкова вълнуващи, колкото и новата любов. Или както би казал той, да опиташ хубава храна е нещо като това да срещнеш единствената жена, с която някога си искал да бъдеш и тя да е сама в малък бар на края на света и погледите ви да се пресекат за миг.

Някъде в този момент, или във времето малко след него, се ражда емоцията на живота - такъв, какъвто само един човек, който умее да оцелява на предела на ненаситното може да я усети. И понеже сме истински фенове на Антъни Бурдейн, който твърдеше, че характерът е по-важен от таланта, ние решихме да ви поканим на едно нестандартно пътуване.

То е свързано с емоцията да опитваш нови вкусове, да се влюбваш в тях и да преживяваш страстта на различните кухни по света - от Южноамериканската до Азиатската. Защото ако има нещо, което можем да научим от този легендарен мъж, то това е максимата да искаме повече. Да искаме всичко. Да го искаме сега. Да сме ненаситни и любопитни. Да живеем вкусно и да бъдем смели в кулинарните си пътешествия. Защото как можеш да опиташ истинския вкус на Португалия, ако не седнеш да изпиешчаша вино в някоя стара кръчма с мухъл по стените някъде край брега Доуро в Порто. И може ли да знаеш какво е удоволствие, ако някой френски рибар не те почерпи със стрида, току що извадена от морето.

И да, може и да не си усетил още любовта. Но винаги можеш да я почувстваш в кухнята, в която правиш омлет за закуска за един любим човек, който още не се е събудил. Тя е там - в момента, преди да кажеш "Добро утро, направила съм ти закуска". И понеже готвенето за нас жените е страст, в която вярваме почти толкова фанатично, колкото мъжете във футбола, ние ви каним да покажете, че можете да сте капитаните в кухнята на едно вкусно дерби - Кулинарното световно.

В него главна роля ще имат не нападателите и защитниците, а подправките, зеленчуците и онези тайни съставки, които правят храната много повече от вкусна - запомняща се.

Защото не е честно световното да е само по футбол, нали? Затова гласувайте за вашата любима рецепта и не забравяйте, че най-вкусната храна е тази, която хапвате в компанията на любимите си хора. А ако питате Антъни Бурдейн? Ами...той е на същото мнение.

Ето как си представя той най-вкусното пиле:

"Вече знаех, че най-доброто ястие в света, перфектното ядене, много рядко е най-изисканото или най-скъпото. Знаех, че други важни фактори извън техниката или суровите съставки също могат да са в истинския бизнес в създаването на магията на масата за вечеря. Контекстът и спомените играят важна роля в най-добрите ястия в живота на човек. В смисъл, нека си го кажем: докато ядеш обикновено барбекю под палмово дърво и усещаш пясъка между пръстите на краката си, самба музиката свири тихо за фон, вълните се разбиват на брега на няколко метра от теб, лек бриз разхлажда запотения ти врат, поглеждаш отсреща зад купчината бирени бутилки към замечтаното изражение на лицето на човека срещу теб и осъзнаваш, че след половин час ще правите секс на чисти бели хотелски чаршафи… и този пилешки бут на грил изведнъж става дяволски добър“, казва легендата Антъни в „Приключенията на готвача“.