Багетата е всекидневието на французите, а хлябът – особен случай, всяка сутрин, обед и вечер на французите. С тези думи президентът на Франция Еманюел Макрон предложи прословутите хлебчета, известни у нас и като франзели, да бъдат включени в списъка на нематериалното наследство на ЮНЕСКО. Според Макрон за техния насъщен завиждат по целия сват, затова има смисъл да бъде включен в престижния списък. Припомняме ви, че през декември миналата година в него беше прибавена неаполитанската традиция за приготвяне на пица. Но да се върнем към багетата, чиято история е със спорен произход. Макар французите да твърдят, че патентът е техен, историята твърди друго. Въпреки това всяка година във френската столица се провежда конкурсът "Най-добра багета на Париж". Победителят получава правото да пече по 25 багети на ден за Елисейския дворец (президентството) в течение на 12 месеца.

Според едни франзелата е свързана с ерата на Наполеоновите войни. Пекарите на френската армия специално създали дълъг и тесен хляб, за да могат войниците да си го носят в панталоните. Но това е доста съмнително, защото е очевидно неудобоството на този метод на транспортиране – лесно можем да си представим на какво би приличала франзелата вечер при спиране за нощувка. И второ, багетата не е предназначена за дълго съхранение, което е задължително за военен продукт. Знаем, че този хляб се втвърдява буквално за няколко часа след производството си.

Всъщност за произхода на този хляб спорят още и австрийците, които твърдят, че те първи са замесили този продукт. По-конкретно той се пръкнал на бял свят във Виена. През 1839 г. в Париж се открила “Виенска пекарна” и скоро един от нейните продукти, франзелата, добила национална популярност.

Някои изследователи смятат, че дългият френски хляб дължи появата си на строителството на парижкото метро в края на XIX век. Тунелите се копали от работници от различни краища на Франция и между тях често ставали конфликти: а тъй като всеки строител държал в себе си нож за рязане на хляб, то сблъсъците им можели да завършат фатално. Тогава авторът на проекта на метрото Фюлжанс Биенвеню помолил пекарите да създадат хляб, който да може да се чупи с ръце – така щял да конфискува ножовете на строителите. Все пак франзелите наистина могат да се чупят, а не да се режат и това ги улеснява.

Има и още предистории, които касаят прословутата багета. Като например тази от 28 март 1919 г., когато във Франция бил приет закон, според който от 10 вечерта до 4 сутринта на пекарите било забранено да пекат хляб и и да използват за тази цел наемни работници. Заради това оставало съвсем малко време за приготвянето на пресен, топъл хляб, който сутрин да дават на клиентите. И от тогава местните производители замесват франзелата като по-лесно и бързо за приготвяне тестено изделие. Именно благодарение на тях (а може би на австрийците?!) днес се наслаждаваме на хрупкавата коричка на продълговатия хляб. Всъщност как да разпознаем добрата франзела? Задължително хлебчето трябва да бъде дълго и тънко, със златист цвят, хрупкава коричка и пухкава и фина вътрешност.