Автор
Марина Стоименова

Тайна на 500 години: Болестта, разрушила империята на ацтеките

Преди европейците да открият Новия свят, ацтеките са най-голямата и мощна империя в Централна Америка. Но в рамките на няколко десетилетия, от процъфтяваща цивилизация, държавата на ацтеките буквално изчезва от лицето на земята. При пристигането на испанците в Мексико през 1519 година, тяхната империя наброява около 25 милиона души. Само след век те са под 1 милион.

Какво причинява смъртта на ацтеките и краха на тяхната цивилизация?

Този въпрос мъчи учените от векове, но публикация в авторитетното научно списание Nature Ecology and Evolution от понеделник, хвърля светлина върху отговора.

През 1545 година ацтеките в земите на днешно Мексико започват да измират масово, заразени от тайнствена болест. Тя се характеризира с висока температура, чревна треска и повръщане, главоболие, кръвотечение от очите, устата и носа. Много от заразените имат червени петна по тялото. Смъртта настъпва след три-четири дни.

За пет години 80% от коренното население в Централна Америка измира. Това са около 15 милиона души. На индианския език нахуатл, на който все още разговарят два процента от хората в Мексико, болестта е наречена cocoliztli (коколизтли). Това обаче се превежда с твърде общото „мор“ или „зараза“.

Това е втора епидемия след нахлуването на испанците. Първата е веднага след пристигането на конкистадорите, когато епидемия, донесена от Европа, убива около 8 млн. души от ацтеките.

Епидемията от 1545 година обаче е една от най-унищожителните изобщо в човешката история. Но тя е последвана от още една, трета епидемия през 1576 година, която отнема живота на още 7 млн. ацтеки.

Вече почти 500 години свещеници, философи и учени се опитват да обяснят кое точно е причинило физическата смърт на толкова много хора, като през вековете дори се появяват дори теории за дяволска намеса, наказваща атеистите.

През миналия век се появява теорията за смъртоносна епидемия от мистична болест, но да се установи кой патоген е виновен за смъртта се оказва много трудна задача за учените през годините, защото инфекциозните болести оставят много малко археологически следи.

Затова има толкова много спекулации от какво са заболели ацтеките. Чума? Коремен тиф? Смесица от различни болести?

„В градовете и големите населени места бяха изкопавани големи ями и от сутрин до вечер свещениците не правеха нищо друго, освен да носят мъртви тела и да ги хвърлят в ямите“, пише францисканският историк Фрей Хуан де Торкемада, който описва периода на третата голяма вълна на епидемията през 1576-78 година.

Но дори съвременниците на епидемията описват болестта на ацтеките като странна, защото симптомите й не съвпадат с тези на по-добре известните болести като дребна шарка или малария.

Чак сега, в епохата на ДНК-анализа, групата учени от Германия предлага доказателства коя точно е болестта, унищожила хората до крак. С новата публикация учените отстраняват вариантите за едра шарка, дребна шарка, паротит (заушка) или грип.

ДНК-пробите, взети от скелети на ацтеки, заровени в общи ями, показват категорично, че след пристигането на европейците, коренното население е преживяло няколко смъртоносни епидемии от салмонела.

Публикацията на учените от Университета в Тюбинген и Института „Макс Планк“ в научното списание Nature Ecology and Evolution анализира ДНК-пробите от зъбите на 10 души, починали по време на епидемията. Скелетите са били намерени в общ гроб. Във всичките ДНК-проби учените установяват наличието на салмонелна бактерия от редкия щам Paratypi C.

Този щам може да причини коремен тиф или треска на червата, но за щастие, вече е много рядко срещан сред човешките популации.

Много е вероятно този щам на салмонела да е донесен от европейските колонизатори в Новия свят. Известно е, че испанците пренасят микроби, с които местното население никога не е имало контакт и срещу които няма как да има имунизация. Щамът на салмонелата може да се разпространи чрез заразена вода или храна и вероятно е достигнал до Мексико с домашните животни, доведени от испанците.

Известно е, че през Средните векове в Европа е имало епидемии от салмонела, но никога в мащабите, достигнати в Новия свят.

Едно е ясно: заразата сред ацтеките от 1545-50 година представлява втората най-смъртоносна епидемия в човешката история. Преди нея е единствено епидемията от Черна смърт – бубонна чума, която отнема живота на над 25 млн. души и унищожава половината население в Западна Европа през 14 век.

Изследването показва недвусмислено какво се крие зад мистериозната дума „коколизтли“ и най-после обяснява как е възможно една голяма цивилизация да изчезне в рамките на толкова кратък период от време.