Да снимаш живота е емоция, която не може да се сравни с нищо друго. Защо ли? Ами просто няма нищо по-интересно от живота, който ни се случва, докато кроим планове за кариера, нов апартамент или пък собствен бизнес.

Е, това лято аз имах специална мисия - да оставя плановете настрана и да се наслаждавам на удоволствието от неизвестното. Исках да снимам, да събирам слънце по гръцките плажове, да обикалям планините и поне за няколко месеца да забравя за "обществено полезната проява", наречена кариера.

А в нашия занаят има някои трикове, които се научават с времето.

Първо - каквото и да се случва с някого, ако няма хубава снимка, значи.... не се е случило. "Дай да намерим някой с по-добра визия...". Няма редакция, в която поне по 3 пъти на ден да не се произнася това изречение. Знаете историята от Малкия принц с астронома, неговите шалвари и планетата, нали?

Второ - когато имаш зор, звъниш на приятел. После когато той има зор - звъни на теб. Има ли дни, в които реално не вършиш нищо за себе си? О, да! Обаче пък като се случи "ситуация"... хем имаш на кого да се оплачеш, хем знаеш, че с два телефона казусът ще се разреши. (Тоя трик е научен след дълги години, много пиене на вино с верни авери и дълбоки размисли защо, аджеба, е толкова трудно да се уреди едно интервю с Ал Бано например).

Трето - за да си вършиш добре работата, трябва да умееш да разпускаш.

Е, точно затова си мислех в топлите дни на това лято. Организирах мобилен офис - разбирайте лаптоп, тефтер, малко течен валидол на капки и един супер добър фотоапарат - OLYMPUS PEN E-PL8. Прибавих и страхотна гледка и се опитах да погледна на света по по-различен начин - през обектива на това бижу, което е хем леко, хем много, много компактно, хем прави яките снимки. А аз хич без никаква гордост ги познавам добрите фотоси защото.... я опитайте да пуснете материал с лоши снимки на главната ми редакторка. Искате ли да ви я дам по телефона лично да ви обясни защо материалът не става и как ще ми отреже главата. Е, разбирате - щеш, не щеш - ставаш спец. След 11 години в диви размисли "дали тая снимка ще мине" или пак ще ми се обадят да ме овикат, вече съм гуру. Фотогуру. Ей, Ани Лейбовиц - я дай първо да ти видя снимките, после ще мислим дали стават за материал!

И така - мобилният офис не е шега работа - най-малкото защото когато си имаш проекти, които движиш, трябва да си гониш сроковете стриктно.

А при мен тези проекти хич не са в застой. Блог за пици! Една точка. Тест драйв на супер автомобил - 2 точки. Материал за тайните маршрути на Витоша - 2, 5 точки ( половинката е задето замалко не се метнах от една скала, докато снимах някаква папрат).
И без да се впускам в повече подробности, с голям кеф трябва да призная - снимките това лято станаха супер. Арт режимът за снимане на новия OLYMPUS PEN E-PL8 е страхотен.

От октоподи с дъх на анасон до новата колекция на Zarа - апаратът направи мега снимки. И най-хубавото е, че има една толкова хубава кожена чантичка, че де що жена ме срещнеше - всички питаха каква е тази хубост. А тя - професионална чантичка за апарат отвътре, облечена в естествена екрю кожа с тънка презрамка! Яката работа.

Иначе в резюме:
*Няколко пъти забравих на Топ дестинации капачката на обектива, но пък не се ядосвам, това си беше повод да се върна обратно. Така хем прекарах повече време в пътуване, хем по-малко работих пред компютъра.
*Успях да заснема добри фотоси, без много, много да се пъна (Апаратът сам си знае всичко - ти само заставаш и снимаш - не е като ония тежки чудеса отпреди 10 години, които правеха хубава снимка, само ако си оперирал с тях няколко сезона. Демек без опит си беше много трудно.)
*OLYMPUS PEN E-PL8 вече е част от мобилния ми офис и не тръгвам без него на път, защото се оказа, че наистина е много практичен. Това са най-смислено похарчените ми пари това лято и макар да се лиших от чифт велурени токчета в аквамарин, съм супер доволна от тая машина, която прави и страхотни селфита. Просто обръщате задния екран към вас и щраквате. Е, много по-добри са отколкото с телефон. А и апаратът веднага ги праща защото има Wi-fi.

*Осъзнах, че за да направиш добри снимки, просто трябва да си на някое красиво място, да не бързаш и да се наслаждаваш на момента.
*На последно място - колкото и да обясняваш на някой фотограф каква точно снимка искаш, най-добре е да се понаведеш, да оцапаш колената и да си я направиш сам - така хем ще си сигурен, "че са те разбрали правилно, като си казал, че искаш снимка на пица, ама да се виждат кашкавалчетата, а отзад да е размазано и червеното на соса да е ярко", хем удоволствието като те питат кой прави тези снимки, да кажеш - "Ми, аз" е страхотно. Е, пазим в тайна, че апаратът просто е много добър. Не казвайте на никого!