Копенхаген – работилница за щастие при минус три

12 февруари 2018 | 12:57
видяна 1410
коментари 2

Ако ви е омръзнало от всичко и искате да избягате възможно най-далече за малко, но не можете да си позволите полет до Луната - то най-добрият и близък вариант е да отидете до някоя от Скандинавските държави. Така или иначе, това са страни, в които ще се почувствате като на Луната. С тази разлика, че цените на самолетните билети дотам от доста време са срамно достъпни (за да се срамуват онези, които не се възползват от възможността да пътуват...).

Но дори да сте посещавали вече Дания, Швеция, Норвегия или Финландия, със сигурност си струва да отидете отново, за да се почувствате силно заредени с енергията на най-щастливите нации в света.

Всъщност още в първите часове от туристическото ви скитане из датската столица Копенхаген (град с 1,3 млн. души, в който думата хаос не съществува), ще усетите, че щастието е заразно и – внимание! - възможно е да започнете неволно да се усмихвате.

Усмивките ви ще са предизвикани от спокойствието на хората, каращи велосипеди, докато над главите им дъждецът се превръща в сняг. Жителите на Копенхаген явно са свикнали да приемат неприятния вятър, типичен за града, като лек бриз в косите, а пронизващият зимен студ не е повод да не обуят кецове с къси чорапи.

На хората по тези ширини не им пука кой какво мисли за личния им живот и те нямат проблеми да демонстрират бита си зад големите прозорци без пердета на домовете си с фасади към улиците. Това са хора, които са силно чувствителни към социалните ситуации и дори на улицата демонстрират емпатия. Това си проличава ясно, когато усетили, че бързате, ви направят път, без да е нужно да им дишате във врата. Звучи нормално, но пътувалите повече знаят, че всъщност е рядкост: в по-голямата част от света непознатите не дават и пет пари за вашите нужди, какво остава да ги четат по лицето и поведението ви.

За еднодневно посещение на Копенхаген е добър вариант човек да се снабди с билет за добре уредения градския транспорт за цял ден. Цената е 80 крони (21 лв), което е нищо на фона на всички останали цени (сувенир-магнит струва 40-50 крони). С автобусите можете да се придвижите до по-голямата част от забележителностите в града. Още на летището приветливи служители ще ви ориентират на английски откъде да закупите билети за градския транспорт и как да стигнете до центъра.



Един от вариантите за бързо опознаване на Копенхаген е возенето на корабче, което се взима от „новото пристанище“ или на датски Нюхаун.



Около канала на Нюхаун, който влиза навътре в града, е обособена улица с разноцветни къщи, в които примамливо са скрити „туристически капани“: барове, магазини и всевъзможни ресторанти с цени, прекалено високи дори по местния стандарт.



Да отидеш в открито море с корабче през февруари си е смело, както и да го погледнеш, и това, че този вид туристически плавателни съдове имат и закрита част, по никакъв начин не прави нещата по-топли. Ако не сте облечени дебело – но не „дебело“ по българските стандарти – ви обещавам от личен опит, че ще измръзнете. 

Разходките с кораб обикновено продължават един час, като се минава през каналите на Копенхаген и се стига до статуята на Малката Русалка – символа на града. Ще я видите в гръб от десетина метра разстояние и ще имате възможност да помахате на хората на брега, които са се събрали да я фотографират.



С корабчето гидът ще ви покаже и още много забележителности, като кралския дворец, където ще ви ориентира дали кралица Маргарете II си е у дома по вдигнатото или сваленото знаме.

Колкото до самите канали на Копенхаген, те няма да ви впечатлят кой знае колко, особено ако сте пътували из Санкт Петербург, Амстердам или, разбира се, Венеция. Наистина сред тях има и скандално ниски (не стойте прави на палубата на корабчето, когато преминавате през тях), но и това не е уникално. Доста по-вълнуващо е да си зададете въпроса как в канали, които в повечето случаи са затворени с ниски мостове от двете страни, може да акостират такива огромни кораби. Поблъскайте си главата над тази загадка и пишете в коментарите, ако знаете разумно обяснение: аз не намерих.



И, разбира се, посетете Кристиания – кварталът на хипитата, който днес е с особен статут. Това е район с малки къщички, който на места наподобява занемарено българско село.



Основната атракция е подобието като битак за лека дрога на „централната“ улица.

Сериите с всевъзможни вариации на марихуаната и хашиша са впечатляващи, цените също са впечатляващо ниски, а дилърите, които обикалят наоколо, придават на нещата силно криминална тръпка. В Кристaния можете да намерите практически всичко забранено – и да го изконсумирате на своя отговорност, стига да не излизате от територията на квартала.



Вероятно е излишно да споменавам, че ако решите да пренасяте каквото и да е през граница, кучетата на летището и автогарите ще го надушат и ще имате сериозни неприятности. Затова не се подмамвайте по лежерните пичове, които си купуват какво ли не.

Снимки от главната улица на Кристияния нямам, защото ваденето на телефон или фотоапарат може да ви навлече големи неприятности: няма дилър по света, който да иска да бъде сниман. А иначе ето как изглеждат страничните улички в леко навалялия сняг:





Датчаните изглеждат като хора, които предпочитат животът им да е лесен и се наслаждават на работата си, но и не отказват забавления. В това отношение техният нрав е силно континентален и ги отличава от шведите и норвежците. Ако искате да се смесите с месните, вечерта ви може да завърши в някое квартално заведение, където да се отпуснете с бира за 35 крони (9-10 лв) голямата. Преди да подскочите възмутено за цената на алкохола (за жалост, това често е голямата болка на нашего брата в чужбина), нека уточним: това е евтино. В туристическите райони и дори в хипарска Кристиания бирата достига цена от 50 крони (15 лв).



Копенхаген е чудесна транзитна точка към Западна и Южна Швеция, където ще посетим прекрасния Гьотеборг. Но за най-любезните хора в света и за очарованието на шведската сауна – в следващия текст.

Teкст и снимки: Ема Иванова

Коментари

2
  16 февруари 2018 | 14:54 отговор
 

Личен опит:норвежците са много тъпо племе, просто абсурдно глуповати хора направо видиотени на моменти.Датчаните по-стават по любезни и не чак толкова самовлюбени.За шведи преки впечатления нямам а финландците не са скандинавци.

 
1 Христо
  12 февруари 2018 | 13:59 отговор
 

Да бяха определени,като най-щастливата нация в света,но не казаха,че всеки втори човек е на солидна доза антидепресанти хаха..явно всички са горе на черешата и хич не им се слиза оттам!!

 

Добави Коментар

Най-четени