Трябва ли съвременната жена да шета в кухнята или е по-добре да посвети свободното си време на четене, музика и саморазвитие? Изслушахме няколко мнения по този въпрос – мъжки и женски.

Какво мислят мъжете

Хората, които още не са семейни, си представят призрака на бъдещия си брак. Доста смътно, като задгробния живот. Мъжете го виждат по различен начин – някои си представят просторна бизнес-класа, вместо настоящото бюджетно купе, други се виждат в люлеещ се стол, заобиколени от кучета и внуци. Но това е при мъжете. За свободните жени животът след сватбата има един и същ символ – мусаката. Колко пъти съм го чувал това – „като се омъжа, животът ми свършва, само ще готвя мусака“… Какво сте се хванали за тая мусака? Ролята на готвачката в съвременното семейство според мен е силно преувеличена. Може да прозвуча твърде революционно, но аз смятам, че да се готви вкъщи е адски остаряло.

Когато виждам жена, която гордо заявява, че си готви сама, аз разбирам, че не искам да имам нищо общо с нея. С нея ще ми е скучно да живея. Тя ще се прави на героиня и ще иска съответното отношение. Горките ни майки са били принудени да си губят времето за една супа. Днес, когато има денонощни супермаркети, когато има ресторанти за всеки джоб, да готвиш означава да бягаш от отговорност. Да! Ако жената е затънала до коляно в мусаката, няма да ти дойде на езика да искаш от нея да се развива личностно. Ами тя нали помага на семейството да не умре от глад… Любимият ми психолог Ерик Берн, автор на книгата „Игрите, които хората играят“, е описал една психологическа игра, наречена „претрудилата се домакиня“. Жената нищо не успява да свърши, нагърбва се с все повече и повече неща, докато един ден не се срине на земята с крясък „Вие ме изтощихте!“ и вече с чиста съвест бездейства. За този случай говорим. Затова когато виждам жена пред печката, аз побеснявам. Взимам й цедката от ръцете и й викам: „Ти какво, да не би да изчете вече всичко на Ромен Ролан, което ти бях оставил на нощното шкафче?! Или си изгледала всички сериали, които ти трябват, за да живееш с мен? Да не си си сложила изкуствени мигли на ноктите, за да бъдеш красива? Я марш да си вършиш работата!“. На мен не ми трябва жена-готвачка, жена-чистачка и жена-камериерка. Трябва ми жена, с която да можем заедно да наблюдаваме света и да споделяме емоциите си. Да, понякога тези емоции могат да са радостите от съвместното задоволяване на физическите нужди – например вкусното хапване. Но това не бива да идва с цената на половин живот.

Разбира се, не възразявам изобщо, ако готвенето е хоби на жената. Понякога – подчертавам „понякога“ (!) – може да си сготвим нещо заедно или като изненада един на друг. Също така нямам нищо против ритуалите – в тях безсмислеността се подразбира. Скара на огън, Нова година – тут не работят рационалните критерии, а се създават общи спомени. А най-ужасното в храната е, че след нея нищо не остава. Нито баницата ти със спанак, нито татарското ти кюфте – бам и ги няма. После на никого няма да можеш да докажеш, че са били същински шедьовър. Дори снимките в интернет лъхат на отчаяние, на някакъв опит човек да спре времето.

Така че, мили момичета, не си правете илюзии, че бракът ще се сведе до мусаката. Няма да се разминете толкова леко. Няма да има никаква мусака, ако си намерите взискателен, ценящ времето си и делови мъж. Разбира се има и „нормални“ мъже, които биха се радвали да заточат жена си вкъщи – не само да готви, ами сигурно и да преде и тъче. Но, както казват американците, вие това не го искате.
А.

Какво мислят жените

Първата мусака, с която почерпих мъжа си, не беше сготвена от мен, а от майка ми. Но той, разбира се, не го знаеше. И после на въпроса „У нас или у вас?“ можех да отговарям „у нас“ (това е важно за развитието на връзката). Решаващ аргумент беше „Останал ми е още кекс“ или „Такмо си донесох от Италия вкусно сирене“. Наскоро питах мъжа си дали не го дразни, когато готвя пред него. Той сви рамене: „Че какъв е проблемът? Аз обичам после да ям, каквото си сготвила“. Но аз се старая да не готвя пред него. Ако готвя на сериозно, го правя сутрин, а вечер, когато се прибираме от работа, скалъпвам нещо набързо за 10-15 минути. Още повече, че мъжът ми обикновено участва в процеса – пуска музика, отваря и налива вино, реже сирена. Най-важното е да няма никакви „саможертви“. И никакви подпитвания „Как е? Вкусно ли е? Наистина ли ти харесва?“.

Не си представям как човек може да НЕ готви. Ако постоянно ядеш неща, приготвени от други хора, храната се превръща в гориво, а ние – в роботи. Що за живот е това? Аз знам, че мъжът ми наистина обожава домашно приготвената храна – спагети с домати и пресен босилек, болонезе по моя рецепта. И мусака също – по няколко пъти годишно. Но всичко останало е просто бит. За него са измислени машини и платени работници. Битът, дори и да не убие жената, поне силно я обременява. Жената в ролята на домакиня не е секси. Храната, приготвена от вас с любов, е съвсем друго нещо. „Чувствам се уютно с теб“, ми каза мъжът ми в началото на връзката ни. После разбрах, че това е било обяснението му в любов.
С.

През по-голямата част от времето си вкъщи аз си лакирам ноктите, говоря по телефона и си гледам детето. Понякога сме заедно. Аз не лъскам свещници вкъщи, не изпитвам комплекси за това и не съм готова да демонстрирам жилището си пред всички. Без предупреждение (най-добре една седмица предварително) бих пуснала у дома само лекар. Неизвестно защо се смята, че жената се ражда с таланта да поддържа ред наоколо си. А ако си се родила домакински-непълноценна, трябва да го криеш. Чувала съм за момичета, които са поръчвали храна от ресторант и са я представяли за домашно сготвена през мъж. Аз не искам да лъжа и да си губя времето за домакинска работа. Мъжът ми няма нищо против, стига му този минимум, който поддържаме с него. Но той знае, че аз си имам ново увлечение – интересувам се какво става при онези, които имат образцов дом. През 70-те години американката Марта Стюарт е направила състояние, продавайки на други жени тайната на идеалния ръб на панталона на мъжа си. При това самата Марта не е домакиня, ами напротив – бизнес-дама. Търгувала е на борсата (през 2004 г. дори е прекарала 5 месеца в затвора за съмнителни машинации), написала е 34 книги, води телевизионно предаване и е собственичка на Martha’s Circle – социална мрежа, обединяваща кулинарни блогове. Под нейното име се продават кухненски съдове, кърпи, ароматични свещи. Мога да спомена и Марла Сили, която е измислила вълшебния образ Fly Lady и е върнала на затворените вкъщи жени гордостта и смисъла на живота. И този смисъл не е час по-скоро да си намерят работа, а да имат хармонично семейство и топла вечеря. Това е като да си купиш книга с рецепти и да не готвиш по нея. Аз не съм част от тази вакханалия на домашното щастие, а просто се интересувам от него.
Ю.