Можем да си бъдем приятелки и да си имаме пълно доверие, но това не променя този факт – жените просто не обичаме особено другите жени. Екатерина Чумерина се опитва да разбере на какво се дължи това.

„На красивите жени като мен не им е лесно – другите жени ни мразят, просто защото изглеждаме страхотно“. Това е основната мисъл в статията на Саманта Брик „Защо жените ме мразят заради красотата ми“, публикувана в британския Daily Mail. По адрес на журналистката, заявила в статията си колко е красива, се посипаха заплахи и обиди в Туитър, Фейсбук и по имейл. Имаше някои съчувстващи й читатели, но не бяха много. Аз четох статията и се опитвах да си изясня какво изпитвам. Стана ми жал за Саманта. Шефката й я тормози, само защото Брик е с 10 години по-млада и умее да се облича добре. Нито една от приятелките й, дори и най-добрата, не я е поканила да й стане шаферка. Рядко някой я кани на гости, защото жените се притесняват мъжете им да не им изневерят. От друга страна ми е неприятно, че Брик е написала „Аз не съм Ел Макферсън. Аз съм висока стройна блондинка и всички ми казват, че съм красива“. Обидените й читателки бяха писали „Теб не те мразят заради красотата ти, а защото си самонадеяна егоистка, която се мисли за голямата работа“.

Дочетох статията. Външният вид на авторката й няма кой знае какво значение, защото… ами всеки с вкуса си. Но нито аз, нито моите приятелки някога сме казвали за себе си „Аз съм много красива жена“. Дали сме си го мислили? Да. Но жените не казват такова нещо на глас.

Научили сме се да прикриваме напълно емоциите си по отношение на другите жени. Никога няма да си признаем, че ни дразни съвършенството на друга жена.
Но ще си признаем, че може да ни вбесят общочовешките й недостатъци. Аз например не мога да понасям безделнички, които висят на разноските на своите бащи, съпрузи и любовници. Същия градус на неприязън изпитвам към момичетата, които се опияняват от красотата си. Женският нарцисизъм е просто ужасен! Глупачки също не харесвам, за тях Фаина Раневская е казала „Цял живот много се страхувам от глупави хора. Особено от глупави жени. Никога не знаеш как да говориш с тях, без да паднеш до тяхното ниво“. Неприятни са ми и твърде правилните жени със синдром на отличничката, както и безличните жени, безотговорните жени, онези, които говорят само за себе си, онези, които съдят за хората само по статута им. Но да кажеш, че не обичам жените като цяло?! Как може да си го помислите!

Откъде тогава са се пръкнали всичките страшни истории за женската завист, за съперничеството, което ни е в кръвта, откъде идват твърденията „Добрата приятелка е грозната приятелка. Ако си нямате грозна приятелка, замислете се – може би вие сте грозната приятелка“. Защо се обличаме и контим не за мъжете, а за жените? Защо компанията на ослепителни красавици за нас е гаранция за отвратително настроение и ужасна вечер? Защо толкова ни дразни да чуем по адрес на друга „Колко е красива!“ – особено казано от мъж? Помните ли разказа на Катрин Мансфийлд „Чаша чай“? Богатата Розмари прибрала от улицата и приютила бедната мис Смит. Съпругът на Розмари не бил във възторг от тази идея и когато не успял да я убеди да се откаже, нанесъл един удар, убиващ всякакви пориви за благотворителност. Той казал „Скъпа, мис Смит е невероятно красива, не мислиш ли?“. След няма и половин час беднячката била изгонена от дома им лично от самата Розмари.

При това мъжете не понасят в тяхно присъствие жена да каже за друга жена „Ама че тлъста крава“ или още някое такова „ласкателство“.


Като цяло завистта е нещо често срещано сред момичетата. Дори прочутата феминистка Джермейн Гриър е съгласна с това: „Женската завист е естествена реакция на нашия колективен опит. Цели поколения жени са се грижили за другите, забравяйки за себе си – в резултат на това страдат от емоционален глад. Тежко им е да виждат жени, които са имали късмета да получат необходимото им внимание. Оттам идва желанието им да критикуват, да принизяват и да злословят“.

Въпросът за красотата е особено проблемен. Психоложката Мариса Пиър, автор на много книги за жени, е направила от дългогодишните си наблюдения извода, че жените се оценяват една друга най-вече по външни данни, а не по професионалните си успехи (при мъжете е обратното). Което прави живота на красивите по-труден. Израелски социолози са забелязали, че на хубавиците им е по-трудно да си намерят работа, дори ако имат няколко дипломи и идеална професионална репутация. В експеримента участвали 5 хил. израелки, които си търсели работа. Всяка съставила CV в три върианта – на първото сложила снимка на красавица, на второто – снимка на невзрачна жена, а третото оставила без снимка. Най-много предложения за работа получили CV-тата без снимка. На второ място се оказали непривлекателните. А на красавиците почти никой не им се обадил. Психолозите от отделите за човешки ресурси обяснили поведението си по следния начин: „Когато жената добавя към CV-то си снимка, тя създава впечатлението, че иска да използва като коз външния си вид. Ако същото направи мъж, при него е обратното, той подчертава своята увереност в силите си и това му дава повече точки“.

В САЩ от банка в Чикаго била уволнена служителка с обяснението, че „нейните внушителни форми разсейват служителите от работата“ – и при това никой не се съмнявал в професионалните качества на въпросната дама.

И аз като всички обичам истории от живота на звездите, но нищо не ми доставя толкова удоволствие, колкото да разглеждам папарашките снимки, на които се вижда реалното състояние на лицата и телата на тези богини. Оказва се, че Дженифър Лопес и Ким Кардашиян имат къси крака. Хали Бери си е пуснала дълга коса, която хич не й отива. Онези, които са имали късмета да видят Моника Белучи на живо, твърдят, че тя разбира се е прекрасна, но малко нисичка, с доста забележимо коремче и тежичко дупе, а и като цяло й личи, че е на доста над 40… За София Лорен и Катрин Деньов нямам забележки. Аз съм мила и снизходителна към дамите, които са на над 60 години. Те имат други интереси, не са ми канкуренция. Същото споменава и Саманта Брик в своята статия – сега, когато вече е на над 40 години, животът й е станал по-лесен, защото жените обръщат повече внимание на възрастта й, а не на външния й вид.

На мен разбира се ми е неудобно да осъзнавам, че не обичам другите жени – практически всички други жени. Но от друга страна, ако я нямаше женската враждебност помежду ни, колко ли велики филми и книги нямаше да видят бял свят! Според мен тази наша омраза е много по-интересна и вълнуваща от любовта между нас и мъжете.“