През последните месеци сексуалният тормоз над жените, независимо дали вербален или физически, е тема номер едно. От всички коментари по темата ясно си пролича едно – мнозина не разбират защо жена, попаднала в подобна ситуация, не си тръгва веднага.

Няма да обясняваме колко е парализиращ страхът, който изпитваш в такъв момент или как се надяваш, че ще успееш да си върнеш контрола върху ситуацията. Или че близо 60% от сексуалните посегателства се извършват от познати, което прави адекватната реакция още по-трудна. Вместо да навлизаме в такива подробности, ще ви покажем историите на няколко жени, които от първо лице обясняват защо не са потърсили спасение:

"Защото се бях изморила да се съпротивлявам, а и мозъкът ми отхвърляше какво всъщност ми се случва. Казах си, че ако приема ситуацията, ако спра да казвам "не", реално няма да бъда жертва. А аз не исках да съм такава. Не можеш да уязвиш, не можеш да нападнеш някого, който не се съпротивлява, нали? Вярвах в това, силно вярвах в онзи момент, колкото и сбъркано да звучи", Сара, 27 години

"Защото той ми беше приятел и ние работехме заедно. Познавах този човек и вярвах, че мога да се разбера с него, говорейки. Не мислех, че има нужда да бягам", Таня, 32 години

"Защото вече се бях опитала да го отблъсна, но като жени сме учени, че не трябва да сме груби или ни се втълпява, че ако флиртуваме с някого, няма как после да кажем "не". Затова въпреки че исках да кажа "не", не го направих", Дана, 19 години

"Защото се чувствах сякаш сама съм се въвлякла в тази ситуация. Флиртувах с него, поканих го в нас и когато започна да прави неща, които ме караха да се чувствам некомфортно – неща, които никога не съм приемала за нормални и не мисля, че бих приела, реших, че може би това е просто развръзката на нещо, което и двамата сме започнали. Но към днешна дата знам, че само защото съм стигнала до там да бъда интимна с някого, трябва да правя всичко, което той иска", Алекс, 27 години