Историята, която ще научим днес, е необичайна и поучителна. Една млада жена, мюсюлманка, разказва открито за сексуалния тормоз, който е преживяла като дете, и за трудностите, с които е трябвало да се справи. Тази дама подчертава, че всички жени, особено тези, които изповядват исляма и са станали жертва на подобно престъпление, трябва да говорят открито за случилото се, за да не позволяват на виновниците да се крият зад брадите си. Ето и нейния разказ:

Пред хората той е човек, който помага на другите. Той е директор на мюсюлманското благотворително дружество, което цели да направи света по-добър. Но никой не знае и не подозира как този човек съсипа живота ми.

Това, което той ми причини само за миг, ме промени завинаги. Никога няма да забравя деня, в който станах жертва на сексуално насилие. Тогава бях едно щастливо 13-годишно дете, което обичаше да изучава света и си мечтаеше един ден да стане археолог, но всичко това му бе отнето.

Много обичах през свободното си време да чета за динозаврите и много се вълнувах, когато излезе „Джурасик парк“. И точно в деня на прожекцията в тъмния киносалон се случи немислимото. Днес динозаврите и археологията, които толкова обичах, ми навяват единствено болезнени спомени. От този момент нататък аз разбрах, че живея с насилник, който се отнасяше все по-ужасяващо с мен. Всяка вечер този човек идваше в леглото ми и ме тормозеше, а аз не можех да кажа нищо.

Бях унижавана всеки ден. Дори когато се навеждах, за да взема нещо от земята, слабините му се оказваха пред лицето ми, докато се изправях. Не пропускаше повод да ме опипва и да ме насилва сексуално.

Той много добре осъзнаваше какво прави и какво ми причинява, но беше сигурен, че ще изкупи вината си като ми прави скъпи подаръци. Често ми разказваше за другите си жертви, които се примирявали с тормоза заради парите му. С времето осъзнах, че този човек ме е отгледал, за да може един ден да се възползва от мен като жена.

Кошмарът, в който живеех, повлия на целия ми живот и постоянно търпях провали в училище. Не можех да спя, не можех да ям, не можех да се концентрирам върху нещо. Бях по-различна от другите деца и това много ме измъчваше. Безсънието продължава да ме преследва и до днес. След като завърших училище и започнах работа за момент мислех, че животът ми е потръгнал и вече всичко е наред, но всъщност не беше така. Трудните моменти, които бях преживяла в пубертета, оказаха влияние върху брака ми и в момента съм разведена. Въпреки че се опитвам да се преборя със страховете си от миналото, случилото се
ме е белязало за цял живот.

Няма да забравя, когато бях на 16 г. и събрах смелост да се оплача. Трябваше да се закълна в Корана, че всичко, което казвам, е истина. Той също трябваше да го направи, но въпреки това излъга, че аз съм била тази, която го подтикнала към сексуален тормоз. Всички мислеха, че си измислям и че никога не съм била жертва на насилие. Дори не искам да си спомням кошмара, през който трябваше да мина, но вярвах, че Аллах вижда всичко и все някога ще има справедливост.

За съжаление този човек е в обкръжението ми и до днес се налага да го виждам често. Той така и не се разкая за стореното, дори продължи да прави опити за сексуален тормоз, когато се засичахме на различни места.

Отне ми години да се преборя с огромното чувство на вина, което изпитвах като малка и да преглътна болката от унижението. Но знам, че това, което този човек ми причини, е грях, който той един ден ще отнесе в гроба и ще го преследва дори и след смъртта му. Знам, че ще си плати за болката ми и за проваленото ми детство. По света има много жени, пострадали от сексуално насилие, които трябва да говорят открито и без страх, защото не са направили нищо лошо и не са заслужили унижението, пред което са били изправени.

Четете още: Тя умираше от глад по време на войната, сега изхранва хиляди бездомни