Все повече млади жени избират един нестандартен формат на връзка с мъж – без секс и съвместен живот. За какво са нужни тези илюзорни любовни отношения? Една руска блогърка е намерила отговора на този въпрос.

„Той ми изпрати букет!“. Само за една сутрин Лена успя да съобщи за това велико събитие както на мен, така и на целия свят. Тя публикува набързо направената снимка на девствено-белите орхидеи във Фейсбук, а за по-сигурно я разпрати и на приятелките си по телефона. Лена говореше така, сякаш беше преживяла съдбовен момент. Че как иначе! Та букетът – от Него (!) – за нея беше дългоочакваното веществено доказателство за съществуването на тяхната любов. Други улики почти нямаше. Лена и N бяха заедно от половин година, но без особена динамика. Не живееха под един покрив, нито веднъж не бяха правили секс и дори не се бяха целували. Не, аз не пиша за плахите отношения на двама души, които току що са навършили 12 години. И Лена, и N бяха вече на близо 30. Какво са правили заедно през цялото това време? Обменяли са си съобщения по 20 пъти на ден, говорили са си вечер по телефона, ходили са на кафе и на кино, пътували са заедно. На почивка са резервирали една хотелска стая за двамата и са спали в едно легло. В което отново не са стигали до интимност.

Веднъж в Прованса след дълга и, както си мислела Лена, много романтична вечеря, полята обилно с отлежало „бордо“, тя направила опит… Безрезултатен. Напилият се N се обърнал на другата страна и захъркал в спокойния си сън. Сутринта Лена не събрала смелост да повтори опита си.

В тази история ще сте в пълното си право да попитате за какво са им нужни тези отношения – особено на партньорката? Зададох този въпрос на Лена, и неведнъж. Парадоксално, но факт – тя е… щастлива! По свой си начин, разбира се, но е щастлива. Тя чака. Очаква първата целувка, първия сексуален акт, предложението за брак. Всъщност ги чака в обратен ред – тя неизвестно защо е сигурна, че първо - много скоро - ще дойде предложението, тъй като любимият й N й се струва човек с високи морални принципи. Толкова високи, че сексът в „неузаконена“ връзка за него е нещо неприемливо. Именно така си обяснява Лена случващото се. Попитах я какво я спира да обсъди въпроса с приятеля си, да сподели с него поне част от фантазиите си по негов адрес, но тя отсече „Жената не бива да притиска мъжа“. Тонът й не допускаше възражения и аз реших да не споря с нея.

Ситуацията на Лена би ми се сторила пример за образцово-показателен мазохизъм, ако напоследък не наблюдавах същински бум на подобни илюзорни връзки. Подчертавам – тук не става дума за момиченца, влюбени в недостижима звезда, нито за жени, избрали съзнателно положението „втора жена“ на женен мъж. Говоря за външно зрели, абсолютно свободни хора, на които сякаш нищо не им пречи да бъдат заедно. Изглежда за много хора илюзорните отношения се превръщат в нов формат на близост. Лена впрочем с пяна на уста твърди, че с N са в невиждано близки отношения. По-близка била само с майка си.

Моята приятелка Катя ми разказва за своя Мишо подобни неща. Някога в първи курс те били двойка, а после се разделили – за десет години, но през цялото време поддържали приятелска връзка. Преди три години Катя напусна тогавашния си партньор и свободното място беше заето много скоро от Мишо. Двамата са неразделни, въпреки че живеят в различни близко разположени градове. Нямат тайни помежду си, помагат си всеотдайно (Мишо дори се е бил един-два пъти заради Катя), редовно си гостуват през уикендите, постоянно пътуват заедно. Секс обаче – никакъв. Катя си няма друг, освен Мишо, според нея и той си няма друга – защото двамата прекарват твърде много време заедно. И двамата са вече на НАД 30 години. Катя иска да се омъжи за Мишо и чака търпеливо. Нощем сънува бъдещите им деца.

По време на скорошна дълга почивка в Бали Катя, която с мъка гледала влюбените двойки на меден месец, събрала смелост и попитала Мишо дали той я желае. Той отговорил заобиколно. Нещо от сорта на „Аз съм здрав нормален мъж, но не искам да подлагам на риск прекрасните отношения, които имаме сега“. И бързо сменил темата.

Но историята на Катя, колкото и да е странно това, не е най-фрапиращата. Друга моя позната прекарала в подобна връзка цели 6 години. През цялото това време тя си имала партньор – условно. Живеели едва ли не блок до блок, той по собствено желание я посрещал по всяко време на денонощието на летището след командировки, пазарувал продукти за нея, сглобявал й мебели от Икея, помагал й да прави ремонти, понякога я подпомагал финансово, всеки петък и събота идвал на вечеря. Но интимната им близост почти веднага се свела до нула. Познатата ми решила да не настоява. Щом подхванела някоя поне отдалечено откровена тема, приятелят й веднага се сещал за свои неотложни задачи, ставал и си тръгвал. А след няколко дни се връщал. Не изключвам вероятността да е имал друга партньорка през цялото време, но моята позната, прехвърлила балзаковата възраст, въпреки това го приемала. Смятала, че двамата имат Връзка. И също чакала. Мъжът имал прекрасно образование, успешен бизнес, формално се грижел добре за нея. „Той ще бъде прекрасен съпруг“, си мислела тя, горката, мечтаейки в поредния плик с продукти от супермаркета, между плодовете, пастетите и френските сирена да намери пръстен. Пръстенът не се намирал. И ако предните две истории са уравнение с неизвестни, то тази вече има завършек. Не много щастлив, но поне някакъв.

В даден момент, след като приятелят й за пореден път си тръгнал внезапно и мълчаливо, уморената от сексуална и емоционална незадоволеност негова партньорка се записала на курс сеанси при психотерапевт. Първият сеанс бил достатъчен, за да се обади на любимия си по телефона и да му каже, че всичко е приключило. Той прекъснал разговора и изчезнал от живота й завинаги.

Ровейки се из душевните вътрешности на онези, които поддържат илюзорни връзки, психоаналитиците често откриват там куп латентни неврози. Тези неврози могат да се обединят под една дума – „интимофобия“. Това е хроничен страх от близост – не повърхностната близост, която дават задушевните разговори, разходките из Лувъра и нощните гледания на артхаус-филми, а истинската близост, с истинска връзка, със секс, съвместен бит и деца. Връзка, в която рискуваш да се опариш, да изпиташ разочарование, загуба и болка. Връзка, в която е необходимо да поемаш отговорност и да взимаш решения.

Всеки от нас, разбира се, си има своята история, своята степен на доверие към света и своите слоеве психологическа защита. Всеки от нас на подсъзнателно ниво определя доколко дълбоко е готов да допусне околните в интимното си пространство. Но, както твърдят много специалисти, нашето поколение, наричано Generation X и Millennials, поради неизвестна причина се пази особено много от сближаване. Не всички, разбира се, но мнозина го правят, без дори да го осъзнават. Много от нас като деца не са имали изпълнени с доверие отношения с родителите си – последните са били или твърде заети през бурната „перестройка“ и тежкия капитализъм на 90-те, или са били представени само от един родител (спомняте ли си бума на разводите след падането на комунизма и социализма?) и са били в постоянна невроза, опитвайки се отчаяно да бъдат майка и баща в едно лице.

Някои проучвания потвърждават, че момчетата, възпитани от самотни майки, на зряла възраст често не изпитват силно сексуално влечение към момичетата. Не, тези момчета не стават гейове, просто са доста равнодушни към жените като към еротичен обект. За тях жената не е загадка, която да искат да разкрият и завоюват.

Противоположният пол не им се струва чак толкова различен – виждали са майка си в какъв ли не вид, а по какво се различава тя от бащата са разбрали, чак след като са пораснали. А човек не спи с представители на своя пол, по-точно – не прави любов с тях. Отново повтарям – те не са гейове! Но половите роли в подсъзнанието на такива момчета могат да са толкова объркани, че тъй нареченият „сексуален радикал“ при тях е силно занижен – дотолкова, че да им се струва нормално години наред да спят в едно легло с жена и да не правят нищо интимно с нея. Дългосвирещата дружба с елементи на платонична любов за тях е съвсем разбираема и приятна форма на връзка. (Впрочем, направих си труда да уточня с какви майки са израсли партньорите на дамите от трите споменати случая – и в трите семейства майката е била доминираща, контролираща стриктно мъжа си, ако е имало такъв, и синовете си.) Тъй като в живота подобното привлича подобно, тези странни студени момчета често привличат момичета с нечовешки запас от търпение и мазохистични наклонности. А тоест с добре прикрита форма на интимофобия.

Освен това много хора днес имат зависимост към „адреналиновите“ (а тоест незавършени) връзки – което всъщност е още един заобиколен начин да се избегне реалната близост. Непредсказуемост на ситуацията, недостъпност на обекта на желанието, периодични изненади под вид на изпратен в офиса букет цветя и блудкаво признание в любов – и пътят към целта вече изглежда по-интересен и желан от самата цел.

Впрочем илюзорните връзки понякога завършват щастливо, макар и рядко да се случва. Друга моя позната, Вики, се „мотала“ (както тя самата казва) с настоящия си мъж близо две години. Той вяло я ухажвал, носел й подаръци от пътуванията си, редовно хапвал от храната й и пиел от коняка й. Близостта им се ограничавала до малко повече от приятелски прегръдки и пространни признания от негова страна от типа "много ми е хубаво с теб“. Двамата наистина можели да си говорят часове наред – когато Вики забравяла за биологическия си часовник, тя искрено се смеела на шегите му, разбирали се неочаквано добре и имали общи интереси. Тя също давала воля на бурната си фантазия за него – в някои моменти й се струвало, че са перфектната двойка. Но фантазиите не й стигали, тя искала семейство. Какво искал партньорът й не било твърде ясно. В крайна сметка Вики го поставила в позицията на кандидат – по-точно на един от кандидатите. Вместо да се прави на недостъпна, тя започнала наистина да излиза с други мъже. Партньорът й надушил, че има конкуренти. Страхът да изгуби жената, която го разбирала, се оказал по-силен от страха от сближаване. Сексуалният радикал се повишил рязко. Вики и кандидат №1 най-сетне преспали. И на двамата им харесало – дотолкова, че и до ден днешен живеят заедно.

Но животът показва, че много по-често се случва илюзорните връзки да не приключат – или по-точно да приключат с нищо. Затова ако сте открили себе си или някой от познатите ви в описаната симптоматика, може би ще е полезно да забравите за тихите радости на въображаемата връзка и да се запитате честно „От това ли имам нужда?“.

Ето и експертно мнение от психолог:

„Спомням си много добре и от личен опит какво означава да бъда „нелюбим влюбен приятел“. Но тук става дума не за мъже, експлоатирани от жените във „френдзоната“, а за жени, подлагани от мъже на неинвазивното мъчение „изпитание чрез приятелство“. Но какво представляват илюзорните връзки? В Москва има един интересен киносалон - „Илюзион“. Много приятно място. Защо е нужно да различаваме илюзорните отношения от реалните? Да кажем, че сте се научили да поддържате илюзията. Приятелките ви ще повтарят едно и също: „Той не те обича! Зарежи го! Отвори си очите! Виж колко мъже има наоколо!“. И аз, ако ми позволите, ще се присъединя към тях. Но това означава ли нещо за вас? Променя ли нещо? Намирайки се в „Илюзион“, вие тотално забравяте как се нарича киносалонът. Цялата сила на изкуството се свежда до това да усетите реалността на случващото се на екрана. Любовниците ги свързва сексът. Влюбените – обикновено собственическото чувство един към друг. А приятелите не ги свързва нищо освен любовта. Те имат симетрия и свобода във всичко.

Но ако един от двойката е влюбен, а другият „дружи“ с него – това е експлоатираща връзка.

Защо жените го допускат? Заради редица механизми за психологическа защита – проекция („приписвам му чувствата, които аз самата изпитвам към него“), идеализация („той е по-възвишен и добър от останалите, не иска да принизява нещата до секс“), рационализация („някакви обстоятелства му пречат“), сублимация („ние творим заедно“) и т.н. Илюзорните връзки могат да бъдат опасни – губи се ценно време от живота, личността се застоява и зацикля, чувствата, ако не се изразяват, отшумяват и умират (връзката между мъртъв и жив в едно пространство е лошо нещо).

От друга страна за някои балансирането на границата на надеждата и разочарованието е източник на емоции, важни преживявания. Няма да давам съвети какво да правите в такава ситуация. Това е много личен избор. Добре е да се направи с осъзнаване на цялата ситуация и на последствията от нея. Полезно ще е да съберете кураж да действате въз основа на осъзнаване на реалното положение на нещата. От свой опит мога да кажа, че илюзорната връзка може да стане реална само в онзи случай, когато жената искрено казва на мъжа „Не, не искам такива отношения“. Тогава може и да има шанса да реализира фантазиите си.“