Тя всъщност е много приветлив, ведър и земен човек. В поведението й въпреки високата й държавна позиция няма капка високомерие - смее се, шегува се, говори свободно за работата си и е готова винаги да се бори за идеите си. Днес си приказваме с Офелия Кънева, председател на една много важна държавна институция – Държавна агенция за закрила на детето. Обсъждаме на дълго и широко работата й, проблемите, които среща, разбира се, отделяме време и на някои изцяло женски теми. Вижте какво споделя специално за читателките на Woman.bg тази прекрасна дама, която има нелеката задача да стои начело на институцията, която трябва да се грижи за децата на България. Утре - 12.10.2017 г. тя има рожден ден. Пожелаваме й никога да не губи положителния си заряд и да не спира да се грижи неуморно за правата на децата!
-Г-жо Кънева, вие сте председател на Държавната агенция за закрила на детето – институция, която трябва да се грижи за благоденствието на децата ни, разкажете повече за работата си.
- Тази агенция е много специфична, защото към нея има страшно много очаквания. Всеки човек, независимо дали има деца или не, има отношение към тях. В същото време тя е нова административна структура, хората не са запознати с ангажиментите, които има по норматив. Това създава парадокса, които се състои в това, че очакванията към нас се разминават с реалните ни възможности. От агенцията се очакват отговори на всички въпроси, които касаят едно дете – от това дали е нормално да заплюе баба си и дали държавата е виновна за това до това дали системата "Монтесори" в детските градини няма да навреди на децата.
Искам да уточня, че моята основна функция е да координирам работата на органите по закрила, а те най-общо са седем министри, всички кметове на общини и директори на дирекции „Социално подпомагане“. Там където изпълнителната власт не може да се справи самостоятелно, може да се намеси нашата агенция.
-Какви са най-големите ви предизвикателства и най-големите ви успехи?
-До момента съм работила с три правителства и смея да твърдя, че нямам проблеми с колегите си. По-скоро имам затруднения с това хората да разбират към кого трябва да се обърнат и какво да очакват, когато имат пролем. Ефективността на нашата работа никога не може да бъде истинска, ако хората не могат да я разберат.
Най-голямата ми изненада бе, че аз очаквах много повече бариери, а всъщност не срещнах почти никакви. Но това идва и от факта, че ние сме израснали вече като хора, като общество и когато става дума за деца, преглътваме егото си и работим. В този смисъл няма значение коя съм аз, важно е, че се боря за правата на децата, значи трябва да ми се помага.
Готова съм да показвам, че съм преди всичко човек. Готова съм да призная, когато греша. Готова съм да се науча от тези, които са по-добри от мен и дори да ги привлека към работа в екипа. Да бъда локомотив, да поемам стрелите. Важното е да направим нещо по-добро заедно. Затова съм тук. Най-големия успех ще бъде постигнат като мотивирам останалите да работят по-добре и повече.
-Какъв е вашият прочит на най-големите проблеми на децата?
-Проблемът е в това, че начинът, по който възрастните разбират проблемите на децата, е много по-различен от този, по който те разбират своите проблеми. Силно впечатление ми прави фактът, че в момента между децата от петте континента няма разлика. Ние днес контактуваме с истинско глобално поколение. Аз съм удивена как деца, които не се познават, не са расли заедно, не са учили в сходни учебни системи, се виждат и толкова добре се разбират, че могат да завършат изреченията си.
.
-Няма как да не ви попитам за проявите на насилие сред децата. Каква е вашата позиция по отношение на засилващата се агресия сред учениците?
-Аз имам своя гледна точка, защото имам достъп до друг тип информация. Начинът, по който при мен се събира информацията, е коренно различен от този, по който вие събирате вашата информация. Аз следя и това, което се появява в медиите, това подпомага работата ми. Истината е, че според статистиката цифрите на тези прояви наистина се повишават, но това е защото от известно време данните се събират по-качествено.
Винаги е имало случаи на агресия, но те не са присъствали в толкова голяма степен в медийното пространство. От друга страна преди много случаи се покриваха. Един от най-смелите ми ходове, когато застанах начело на агенцията, е именно този – да заявя публично, че съм против да се покриват тези случаи. Обществото трябва да знае какво се случва. Абсолютно против съм обаче да се етикетизират деца, да се създават излишни драми, трябва да има баланс. Но да се покрива статистиката, да се прикрива тенденцията – не. Детето трябва да знае какви опасности има около него, за да може и само да се пази. Т. е няма зачестяване, има по-голяма чувствителност по темата с агресията. Преди е имало същият брой случаи на насилие, но те не са се отчитали, не са били проследявани, не е имало добра стиковка в работата по тях. Много случаи се неглижираха и въобще не се регистрираха.
-Каква е всъщност ролята на ДАЗД при евентуален случай на агресия?
-Какъвто и да е случаят, има алгоритъм на действие. В момента, в който разберем за случая, ние проверяваме според територията, на която той е възникнал, дали някой от органите за закрила на детето на местно ниво е сезиран и дали се е задействал. Ако не е, го задействаме незабавно. Това се случва в рамките на 24 часа. Ако органът вече е задействан, ние трябва да се уверим, че реагира адекватно, че разполага с необходимите сили, средства и възможности. Имаме два хода – или се намесваме, за да допълним действията му или го оттегляме и вкарваме друг човек. Нашата основна функция е контрол.
Офелия Кънева, Снимка: Булфото
-Сега ще ви пренесем в полето на по-женския разговор. Вие сте красива жена - това пречи ли или помага в работата ви?
-Ами пречи, категорично го заявявам. Подценяват ме в 100 % от случаите заради външния ми вид. Създава ми и много вражди с жените, много завист се излива към мен. Но аз съм търпелива, винаги давам възможност на хората да си създадат и второ мнение. Вече натрупах постижения, с които се гордея. Полагам много усилия, сама съм си извоювала нещата в живота. Освободих се вече от товара на това какво мислят другите жени и другите мъже за мен.
-Наистина ли сте участвали в конкурс Мис Сливен?
-Наистина много приятели са ме питали този въпрос, след като в медийното пространство се появи тази новина. Не, това не е вярно. Това бе една много мила шега на местните медии в Сливен по повод Деня на шегата 1 април. Снимката, която бе публикувана и препечатана от много други медии, всъщност е един много добре направен колаж. Баща ми дори си я е сложил в рамка (смее се). Всичко беше направено с много добро чувство, аз и до ден днешен имам много добри отношения със сливенските медии.
-Как поддържате външния си вид?
-Полагам усилия, спортувам, ходя на фризьор, на маникюр - изискванията на хората са завишени, и то с основание, и на тях трябва да се отговори. Имаме нужда от красота, приветливост, ведрина. Преди смятах, че да отделяш много внимание на това да си красива е губене на време и подценяване на интелекта. Сега просто отивам с компютъра и отхвърлям работа, докато се грижа за външния си вид, не губя време.
Много съм запалена в последно време по голфа. Този спорт страшно ми помага в конфликтни ситуации - от него се уча на търпение. В кабинета възцарява спокойствие, ако преди това съм играла голф. Преди много тичах, плувам, правя гимнастика. Гледам 4-5 пъти седмично да спортувам.
Офелия Кънева заедно със сина си Йоан Ангел
-Как съчетавате всичките си отговорности?
-Не абдикирам от тях, те са си мои отговорности. Може да се каже, че съм свикнала до някаква степен с натоварването, защото аз от дълго време съм по ръководни постове. Помага ми обаче и съдбата, около мен винаги е имало хора, от които съм научила много. Когато на 25 години станах зам.-кмет на Сливен с огромни бюджети и отговорности, очаквания и рискове, нямах житейския опит, за да се справя с тези неща. Но се научих.
-А как станахте зам.-кмет на 25 г.?
-Ами впечатлих Йордан Лечков. Той е освободен от предразсъдъци човек, за който не бе важно, че съм млада. За него беше важно да знам нещата, които му трябваха за управленската му програма. Той се нуждаеше от човек като мен и ме покани. От него се научих да взимам бързо решения.
-За или против пластичната хирургия сте?
-Моята майка казва, че всяка възраст има своята красота и достойнство и жената е красива, когато остарява естествено и когато по лицето наистина се виждат следите от нейния живот. Мисля, че това е много хубав съвет особено в днешно време, когато всички искат да изпреварят времето върху лицата си и телата си.
-Как си почивате от тежкото всекидневие?
-За мен почивката е единствено времето, прекарано със сина ми и мъжа ми. Ходим само за по няколко дни годишно някъде в чужбина, през последните две години това е единствената ни почивка.
Заедно със съпруга си Ангел
