За повече от 10 години в света на журналистката съм открила, че има горе-долу един единствен начин да оцелееш след цял ден, прекаран в редакцията и той е просто да си обичаш работата и да не се вземаш много на сериозно. Друг начин да издържиш на тоя весел график почти няма или ако има, не го знам. И ако се чудите как минава един най-обикновен ден от живота на редови редактор в дамски сайт, каня ви да надникнете в моя:

7.10 - Алармата звъни. Благоразумно - не в 7.00. Прекалено рано е :) Който иска да вярва, но тeзи 10 минути аванс ми дават спокойствието, че все пак успявам да направя нещо за бръчките пачи крак, които видимо се появяват около очите ми напоследък. Козметичката ми ме помоли да спя повече, така че - никакво ставане в 7.00! Отварям очи а навън се случва приказен изгрев - снимам го за колекцията ми с изгреви и хвърлям критичен поглед към гардероба.

7.30 - В колата съм и бързам към редакцията. Гримът е тема, която не коментирам преди 12 на обед.... тоест - слагам го веднага, щом се убедя, че денят е "подхванат" добре, отговорила съм на всички мейли и има достатъчно добри материали за рубриките.

8.00 - Гордо блъскам стъклената врата и връхлитам. Посреща ме само чистачката, която е видимо сърдита от ранната ми визита. Веднага щом сядам зад компютъра, тя минава с ултра бързата си прахосмукачка, а аз с отработен жест си вдигам краката, докато чета гневен мейл от пиар на "много" известна звезда, чието име съм сбъркала предния ден.

10.00 - Всичко върви по план - време е за лежерно кафе. Докато пия, преглеждам още веднъж мейла. Добре, че е новoто moto x4, което е просто безценен помощник в моите напъни за стриктна бизнес комуникация. Винаги съм била вярна на принципа, че когато си избирам нов телефон, трябва първо да има отлична камера и второ, да му имам доверие, че няма да ме изостави и да забие, точно когато снимам някоя красива жена за материал или правя запис за интервю. Е, moto x4 е просто страхотен. Има много здрав корпус, което ми дава спокойствие, че даже и да го халосам някъде, няма да се разпадне на съставните си части за секунда.

12.00 - Първите мисли за обяд вече се прокрадват в главата ми. Обаждам се на любима приятелка и я каня да хапнем набързо. От дума на дума се заговаряме за наша обща позната от Барселона, на която сме обещали да идем нагости напролет. . Я да си направим една снимка и да я пратим!

Новото moto x4 има страхотна селфи камера, която има панорамна функция. Има и двойна задна камера, което означава двоен фокус. Двете 12 МР камери - една монохромна и една цветна - работят заедно, за да ми позволят да създавам професионално изглеждащи снимки - нещо, което е много важно в моята работа. А най-якото е, че за първи път имам телефон, който може да разфокусира фона или пък това, което се вижда на преден план и така мога да придам обем на всеки фотос!

16.30 - Следобедите са най-омразната част от деня ми. Тогава установявам, че не съм свършила даже и половината от това, за което си мислех, докато си миех зъбите сутринта в 7.10... Френските сайтове пак са пуснали мега яки снимки от бекстейдж на Седмицата на модата, а аз все още нямам време да ги разгледам. Останали са два анализа за писане, единият наполовина, другият - изобщо незапочван. Трябва да напиша въпроси за интервю с Мегз, а заклевам се - нямам идея какво да я питам. Има и още! Получила съм две похвали и две забележки - сумарно, досега съм нула на нула с главната редакторка.

Но това не е всичко - в 18.30 ч трябва да съм на голямо модно парти, а изглеждам така, сякаш се стягам да правя репортаж за бедните деца край сметището в Суходол. С две думи - в пълна бойна готовност - клин, равни кубинки и висок армейски дух. Това е супер, но ако искам да се приведа в що годе нормален вид, ще трябва да мина през фризьора, да сменя дрехите и да се придвижа до центъра. Седя и си мисля... това след като си напиша двата анализа ли ще го свърша, или преди това?

18.00 - Всичко е готово. С материалите имам предвид. Аз все още изглеждам зле. А имам половин час. Ще ползвам жокер "Обади се на приятелка". Звъня на любимата си фотографка и я заклевам да ми донесе една неглиже рокля за партито. Тя ме пита наистина ли положението е толкова зле.... Пращам й снимка. Добре, че поне винаги в колата имам чифт черни обувки!

18.30 - Имам среща пред входа на бара с фотографката. Влизам за минутка в тоалетната и излизам като Пепеляшка с мега яка рокля. Докато трае партито уговарам още две интервюта ( кога ще ги правя нямам никаква идея) и получавам обещание за една ексклузивна фотосесия. Ура!

20.30 - Време е да си спомня, че чаша вино оправя финала на всеки ден. За съжаление точно в 21.00 телефонът ми звъни. Оказва се, че операторите ме чакат на събитие, на което съм обещала да ида, взела съм си екип и съвсем съм го забравила. Тадамммм! Мятам се веднага на едно такси и си мисля - къде е тайната на щастливия живот? Вероятно в хубавото вино, но ще мога да се посветя на търсенето й поне след още два часа.

00.20 - В завивките съм! Навивам алармата за 7.15. Никакво ставане в 7.00! Давам си 15 минути, защото днес много работих и си ги заслужавам! Заспивам и се събуждам в 3.00. Сещам се, че не съм написала един много важен мейл, а обещах поне три пъти. Откривам любимото moto x4 с опипване по нощното шкафче, удрям един сърцераздирателен текст и заспивам отново.

Ако можеше да говори или имаше изобщо някакъв избор, сигурна съм, че моето moto x4 щеше отдавна да си е намерило нова собственичка с "по-добри показатели". Слава Богу - технологиите още не са развити дотам.

Обаче пък, за съжаление, мъжете все още предпочитат мили жени, които си стоят вкъщи, готвят и гладят ризи. Добре, че моят не е традиционалист и ме търпи да пиша мейли посред нощ. Единствено се чудя - кой ще се предаде първи - любимият или телефонът?