Днес обръщаме поглед към истински истории, които дават отговор на въпросa, който винаги е предизвиквал полемика – има ли живот след смъртта?

Редица потребителите на социалните мрежи разкриват свои преживявания, които доказват, че смъртта е просто краят на физическото съществуване, но духът и енергията, макар и вече да нямат обвивка, чрез която да се материaлизират, продължават да са сред нас.

Духът на баща ми пази сина ми

"Баща ми почина от рак малко преди да родя сина си. Имах усложнения с бременността и когато бе на смъртния си одър, го помолих да бди над бебчето ми.

Когато раждах, усетих духа на баща си в стаята. Помещението се изпълни с неговата енергия, толкова осезаемо, че аз не се сдържах и възкликнах: "Господи, татко е тук", а акушерката се заоглежда да види дали някой не е влязъл без нейно разрешение. Разбирайте го както искате, но духът на баща ми бе с мен в онзи момент. Месеци по-късно, вече двамата със сина ми си бяхме вкъщи, аз го оставих в хола в бебешкото му кошче и отидох за малко до кухнята. Когато се върнах в стаята, отново усетих духa на татко и видях, че кошчето е завъртяно и не е в позицията, в която го бях оставила, въпреки че нямаше никой друг у дома, а сенникът върху самия кош бе дръпнат назад сякаш някой е оглеждал детето. Знаех, че това е баща ми, който е искал да види внука си."

Свекърва ми се свърза с мен от отвъдното

"Свекърва ми бе учен и не вярваше в идеята за преражданията и задгробния живот, но казваше, че ако наистина има такъв, ще се постарае да ни уведоми за това, когато вече не е сред живите.

Тя почина пред далечната 1964 година и никога няма да забравя деня на погребението. След службата бяхме в дома си и заедно със съпруга ми, нейния син, приготвяхме сандвичи в кухнята. Аз взех подноса с храната и се запътих към хола, когато една снимка на свекърва ми и съпруга й, окачена на стената изведнъж изхвърча и падна в краката ми. Пиронът, на който беше закачен фотосът, си седеше на стената, а самата снимка не просто падна долу, а изхвърча напред и се строполи в нозете ми. В този момент съпругът ми ме погледна и прошепна: "Мама!"

Добре, че той беше с мен в стаята и видя това, защото иначе щях да реша, че полудявам."

Духът му дойде, за да ми каже, че отново ще сме заедно и след смъртта

"Мъжът ми не вярваше в живота след смъртта, но шеговито казваше, че ако си отиде първи и наистина има такъв, ще намери начин да ми каже, за да съм спокойна, че ще ме чака, след като и моят земен път приключи.

Бяхме женени от 37 години, когато той бе диагностициран с мозъчен тумор. Беше много тежко, в един момент разви страх от тъмнината в спалнята ни и аз купих специална нощна лампа, която седеше светната през вечерта, за да го успокоява. Една нощ, месеци след като почина, аз лежах сама в леглото, обзета от мисли. Изведнъж лампата се включи, тя е такава, че трябва три пъти да натиснеш дисплея, за да светне напълно. И тогава, без въобще да я докосвам, тя светна и аз разбрах посланието. Както тя го успокояваше и му вдъхваше усещането за сигурност, така той я използваше сега, за да ми каже и аз да съм спокойна – задгробен живот има и ние пак ще сме заедно."

Мама дойде, за да ме вдигне на крака!

"Имаше усложнение по време на раждането на втората ми дъщеря. В един момент губех много кръв, сестрите и лекарите бяха в паника, сякаш всичко ми бе в мъгла и в далечината чувах някакви объркани команди от един лекар към друг. Точно преди да изгубя съзнание, видях образа на починалата си майка в горния десен ъгъл на стаята. Тя ми каза: "Още не ти е дошло времето."

Майка ми ми се яви и още веднъж. Когато бракът ми се разпадна, изпаднах в дълбока депресия, не ядях и буквално не можех да стана от леглото. Бе пореден ден, изпълнен със самосъжаление, когато чух гласа, с който мама ми се караше като бях малка. "Стегни и се стани. Достатъчно дъллго страда, време е вече да поемеш отговорност за децата си." Направо се разтърсих, скочих от леглото и оттогава до днес не си позволявам повече да изпадам в подобно състояние. Но знам, че дори и това да се случи, майка ми ще е наблизо, за да ми влее здрав разум."

Лъч от светлина, пратен от сина ми!

Най-малкият от тримата ми сина винаги е бил чувтвителен и много сензитивен, прекалено добър и раним за този свят. Заради мекия си характер бе обект на подигравки и тормоз в училище. Това в допълнение с други перипетии, през които премина по-нататък през годините, го доведе до дълбока депресия. Той започна да говори за самоубийство, което както се сещате ужасно уплаши мен и цялото ни семейство. За кратко сякаш бе излязъл от бездната, но след като преживя инцидент, който не му позволи да започне работата, за която винаги е мечтал, отново изпадна в емоционална дупка.

Отне живота си, когато бе само на 25 години. Не мога да ви опиша ужаса и разбитото сърце, което подобна загуба причинява. Такова нещастие не се преживява. Никога! Беше оставил предсмъртна бележка с молба да разпръснем праха му над планина в ЮАР, където живеехме преди да се преместим в Лондон.

Когато отидохме на мястото, денят бе мрачен и мъглив. Изкачихме се на върха, но красивата гледка, с която помнехме мястото, не се виждаше от мъглата и гъстите облаци. Готвехме се да разпръснем праха, когато изведнъж мъглата се разкъса, облаците се отдръпнаха и лъчи светлина ни окъпаха. Слънцето се показа пред нас - бе огромно. Всичко траеше не повече от трийсет секунди, колкото да разпръснем праха, след това светлината изчезна и облаците и мъглата отново се завърнаха. Единият ми син ме погледна и с треперещ глас ми каза: "Ако досега не си вярвала в задгробния живот, от днес трябва да започнеш!" В този момент сякаш цялото безпкойствие, скръб и печал си отиде от нас."