Автор на заглавната снимка: Васил Танев

Прабаба ми се казваше Вера... Оттогава свързвам това име с човек деликатен, бодър и обаятелен. Не бях срещала друга Вера, докато една фотографска изложба случайно поправи този пропуск.

Първите неща, които забелязах у втората Вера в живота ми бяха чуплива коса, страхотен черен костюм и приятен тембър на гласа. След това си поговорихме за фотография и феминизъм и просто знаехме, че има какво още да си кажем и занапред. Но преди да прочетете интервюто, което взех от Вера Гоцева, нека ви запозная с някои основни факти, свързани с нея. В момента тя оглавява списание ФОТОмания, снима, неин е блогът Lomovera (който между другото е включен в световна селекция за значими ломо блогове), снима, обича да си обяснява света научно, нищо, че е човек на изкуството, снима... Тя една талантлива и рошава фурия, която има невероятно излъчване и пръска позитивна енергия около себе си. Вече вярвам, че имам обща химия с хора на име Вера!

Искам да науча нещо за теб... Какво четеш, какво слушаш и къде би искала да бъдеш точно в този момент?

Когато чета, обикновено чета по няколко неща едновременно. Казвам когато, защото има и периоди на пренасищане от информация, в които искам единствено да изключа и да гледам в една точка. Сега съм се спряла на книга с истории за птици, роман за преживяванията на американец в Гърция и един бестселър на Дейл Карнеги. Всеки ден преглеждам и някакви научни или любопитни статии. Слушам много инди на лаптоп, стар джаз и опера на грамофон вкъщи, а от скоро и радио в колата. Обожавам музиката и често си припявам без значение къде съм. В този момент искам да бъда точно там, където съм.

В чисто професионален план ти снимаш, пишеш, пътуваш. Разкажи ми повече за работата си и последните си проекти.

В професионален план по-скоро пиша и снимам, а в личен пътувам. В последните месеци съм изцяло посветена на списание „Фотомания“ в качеството си на главен редактор. За мен това издание е пристанище, събрало двете ми най-големи любови – фотографията и журналистиката. Да правиш списание на хартия си е предизвикателство, но аз обичам това и никога не се отказвам. Харесват ми срещите с читатели, това да започвам отначало всеки месец и динамиката на дните. Едновременно с това развивам два фотографски проекта. Част от единия видя в изложбата „Лявото око“. Той изследва женствеността и в него снимам с камера Yashica и 120мм лента. Вторият проект е по-хаотичен и в него работя с Polaroid, опитвайки се максимално да уловя момента между реалността и спомена. Изследвам това от повече от година и първите резултати бяха част от Barcelona design week 2014.

Едно от основните умения на всеки вдъхновен фотограф е разпознаването на момента. Какво става, когато осъзнаеш, че си го изпуснала?

Съжалявам разбира се, но и го запомням. Клише е, но наистина моментите, в които не си носиш фотоапарата, а виждаш кадъра, запомняш за дълго.

Търсиш ли правилните моменти и в живота, не само в работата и изкуството?

Всичко е въпрос на тайминг и всички ние търсим правилните моменти. Струва ми се, че тайната е в това да ги създаваш сама. Въпрос на нагласа е. Ето сега ми е много хубаво, че ти отговарям. Това е момент, който е правилен за целта на интервюто и няма да се повтори втори път по същия начин.

Защо избра лентата?

Започнах да снимам на лента и си остана силна любов. Харесва ми, че в нея има магия. Снимаш и не можеш да видиш веднага резултата. Прибираш се, вадиш лентата, носиш я някъде или я проявяваш сама. Нищо не може да се сравни с гледката на току-що излязъл образ върху фотохартията, както разбрах наскоро. Отглеждаш изображението, даваш му време да се сбъдне пред очите ти. Това е лентата. Освен това в нея има различна дълбочина на образа. А и в крайна сметка фотографията е измислена за лента и има защо.

Вера и камерата-играчка – разкрий нещо за любовта помежду ви?

Името ми винаги ще се свързва с камерите-играчки. Все пак доста хора ме познават под псевдонима Lomovera. Има някаква меланхолична поезия в резултат от т.нар. ломо фотоапарати. Просто снимките са много живописни с един фин рисунък и неочаквани цветови промени. Любовта ни с камерите-играчки понякога остава на заден план, но винаги присъства.

Какво причиняват дигиталните технологии на изкуството? Честно!

Нищо не му причиняват. Изкуството се развива, подобно на технологиите. Понякога вървят паралелно в синхрон, понякога едното се противопоставя на другото, но винаги взаимодействат. Не отричам дигиталните технологии. Те са положителен факт. Просто трябва да бъдат използвани умно и целенасочено. Всичко е въпрос на избор.

Човек/творец на плана или на импровизацията си ти?

И двете. Например обичам постоянно да планирам пътувания. Едновременно с това съм готова да импровизирам ежедневно. Импулсивна съм. В работата също е така, а също и в творчеството.

Твоята муза... Опиши ми я?

Музата ми присъства в снимките. Всеки, който я разпознае, може да я опише сам за себе си.

Какви пречки и предимства срещаш като жена фотограф?

Ох, никак не обичам деление на полов признак. Струва ми се ненужно и само задава, или поддържа, някакви стереотипи. Не знам дали срещам пречки или предимства като жена фотограф. Не съм военен репортер, където пречките биха били по-очевидни заради опасностите. Ако в моята фотография срещам пречки или предимства, ги срещам като човек.

В едно сексистко общество стандартът, по който се създават правила на поведение, представи за успех и критерии за налагане в професията, означава да си мъж или да се държиш „мъжки“. Жените се оказват в особено деликатна ситуация. Какъв е изходът?

Изходът е в това да сме щастливи с това, че сме жени и да не опитваме да копираме патриархални модели на успех, а сами да създаваме такива със собствените си животи. Мисля, че определено има напредък в това отношение. Разбира се у нас имаме много накъде да вървим. Най-малкото трябва да променим сексизма в езика си, защото докато изказваме високата си оценка за някого, наричайки го „пич“ без значение от пола, а определяме ниската оценка в държанието на някого с думата „путка“, не си правим добра услуга.

Какво ще посъветваш младите и тепърва встъпващи в света на фотографията момичета?

Да следват сърцата си и да снимат много и различни неща, защото само с натрупването на опита се раждат добри резултати. И да се абонират за списание „Фотомания“, разбира се, за да виждат и други примери, а и да бъдат част от фото-общността.

За какво не те попитах, а искаше да ми споделиш?

За това какви са бъдещите ми творчески планове, но добре, че не ми зададе този абсурден въпрос, че щеше да ми развалиш доброто впечатление. Извън шегата – наскоро се срещах със студенти по фотография в НБУ, които ме поканиха да разговаряме за „Фотомания“ и за работата ми като журналист и фотограф. Беше много хубаво преживяване, преминало под лайтмотива ми, че трябва да променяме средата с личните си примери. Това ми е много важно да споделя, защото у нас се налага преди всичко нагласата, че живеем в кочина и нищо не подлежи на промяна, обаче не е така. Всичко може да бъде подобрено ако всеки от нас поеме личната си отговорност, вместо да мрънка.

Разгледайте творчеството на Вера Гоцева в личния ѝ блог Lomovera и я последвайте във Facebook