Да се придвижваш с кола в град, чиито градски транспорт е все още твърде скъп и неприятен за ползване, несъмнено е предимство. Но в София това занимание може да бъде и много опасно - особено за жените.
По улиците на столицата ежедневно преминават около 1 млн. превозни средства, като приблизително всеки втори софиянец притежава лична кола (според данни на НСИ за 2016). При това съотношение не е странно, че повечето автомобили се управляват от сам човек, за чиято психическа и емоционална стабилност зад волана никой не може да гарантира.
Казано откровено – ако шофирате, вероятността да попаднете в задръстване редом до психопат, неосъден престъпник, садист, временно невменяем или до някой, употребил стабилно количество алкохол и наркотици – е плашещо голяма.
Не бива да се успокоявате от факта, че ви дели разстояние от няколко метра, както и броните на двете ви коли.
Има психопати, които спокойно могат да ви засекат, да ви притиснат към тротоара, след което да слязат и да дойдат да се разправят физически с вас... Могат и просто да ви ударят по лицето, когато свалите прозореца да ги попитате какво, по дяволите, искат.
Точно това се случва на софиянката Нели преди два дни, когато агресивен бивш военен засича нейния автомобил и вбесен от клаксона й, я принуждава да спре. След което слиза, приближава се до колата й, и когато Нели отваря прозореца, я удря силно в челюстта.
Дори тази нашумяла по медиите случка да ви звучи кърваво, каквото е, тази ситуация е съвсем безобидна, на фона на други случки с брутална саморазправа. Много от тях през изминалата година привлякоха общественото внимание.
През юни беше разпространено видео, на което се вижда как мъж налага жена, седнала на шофьорското място в колата си в близост до зала „Универсиада“.
Жената е бита, докато пада от шофьорското място, а разбеснелият се нерез едва е удържан от няколко други мъже. Предисторията? Твърди се, че става дума за неправомерно изпреварване, въпреки че полицията така и не се е отзовала на сигнала, за да излезе официално становище за извършеното.
Във всички случаи, драги дами зад волана, не трябва да допускаме това да се случва. А то се е превърнало в ежедневие.
Като жена-шофьор на мен също са ми се случвали отвратителни неща.
Веднъж един явно надрусан младеж в огромен джип държеше да ми покаже колко е надарен. Демонстрира ми своите дадености, като за целта неговият приятел караше неотлъчно вляво до моята малка скромна колица по протежение на целия булевард „Академик Иван Гешов“.
Въпреки, че тази ситуация ме смути повече, отколкото ме уплаши, съм имала и няколко по-брутални случки.
Един път шофирах с допустимата максимална скорост за града в лява лента, когато огромен джип започна да ми светка да се отместя. Отместих се и му показах среден пръст – единственото, което можех да направя, за да се защитя (в Германия например присветването зад шофьор се възприема като тормоз на пътя и се разглежда като престъпление, докато тук е прието като за „добър ден“). В резултат на моя среден пръст обаче шофьорът със скъпия автомобил и вероятно доходи, надхвърлящи десетки пъти моите, поиска да ме отстрани физически изобщо от пътя. За целта започна да ме засича и избутва към тротоара - за ужас на всички останали шофьори.
На мои близки и приятели, които карат, ежедневно им се случват подобни неща. Актове на насилие на пътя има постоянно и над мъжете, но нека не си кривим душата: именно образът на жена зад волана все още събужда първичното у един немалък брой български шофьори.
Ако не е „курва“, шофьорката задължително ще е „некадърна“, а ако не е „некадърна“, ще е „тъпа“. В случай, че не е и „тъпа“, все пак не бива да се забравя и че тя е по-долен клас човек, затова и няма право да се сърди на засичания и да се ядосва на неподаден мигач. Жената зад волана трябва да издържа на зяпане, примигване, дружеско намигане или подхвърляния над прозореца и в никакъв случай не бива да рискува да използва клаксона, ако е ядосана.
Жените-шофоьори не може да се движим с допустимата скорост в лявото платно в града, за разлика от мъжете, при които това поведение издава авторитет. Особено, ако шофират големи голи.
Жените-шофьори са възприемани в пъти по-негативно, когато правят обратни завои, когато отнемат предимство, когато спират на средата на пътя, както правят много от мъжете-шофьори. За мъжете-нарушители се казва просто „гледай го пък тоя“, докато жената ще бъде псувана на майка в продължение на двайсет минути след нарушението и задължително ще бъде притоплена сексистката теория, че жените не стават за шофьори.
Жените не бива да дават и прекалено много газ, защото това обижда и амбицира мъжете, особено на скоростни пътища. Никой не обича да бъде „отвяван“ от някой бърз шофьор, но елате и вижте какво се случва, ако „отвяващият“ е жена, а „отвявания“ - мъж. Все още има твърде много мъже, които приемат подобно поведение твърде лично.
Отново подчертавам: този текст не е единствено в защита на жените. Той е в защита на правилата, които трябва да важат еднакво за всички шофьори, независимо какви са те.
Защото въртенето на волана няма пол. Натискането на газта също няма пол, както и самите автомобили нямат пол.
Но насилието на улицата често има пол и той рядко е женски.
Така, че момичета, които сте зад волана, дайте идеи как да спрат да безчинстват над нас, когато сме сами и шофираме. Трябва ли да се въоръжим и ние като таксиметровите шофьори със спрейове и бухалки, за да се защитаваме? Или да запишем на бойни спортове? А може би да спрем изобщо да шофираме, както е в някои страни от Близкия изток? А може би просто да спазваме законите и да се защитаваме чрез тях?
Как мислите?
