Очите й са толкова искрящи и топли, сякаш лазурното небе се е скътало в тяхната неизмерима дълбочина. Сърдечната й усмивка ме покорява още в първия миг на срещата ни. Такава е д-р Ана Шопова. Спокойна, лъчезарна и усмихната. Медицината у нас със сигурност е спечелила много в нейното очарователно и слънчево присъствие. Тя е не само професионалист, но и човек с голямо сърце.

Завършва медицина към МУ-МФ, София, през 2008 г. Специализира нервни болести в Клиника по Нервни болести към "Александровска болница" с придобита специалност неврология през 2014 г. Успоредно със специализацията разработва дисертация в сферата на неврогенетиката и невромускулните заболявания на тема: "Генотип-фенотип корелации при миотонични дистрофии тип 1 и 2", която защитава през 2014 г. От 2015 г. към момента работи в МБАЛНП "Св.Наум ", клиника по епилепсия, София.

Повод за срещата ни е Денят на българския лекар. Не е случайно, че именно на този ден Православната църква почита и паметта на българския духовник, отшелник и лечител Св. Иван Рилски. Защо е избрала работа в родината си и не смята ли да развива професията си извън България, защо младите медици бягат в чужбина, за усмивките и мечтите – на тези и още други въпроси ни отговаря с охота и усмивка на лице д-р Шопова.

- Как се роди у теб желанието да станеш лекар?

- При мен тази мечта малко или много беше провокирана от семейството и примера, който, макар и неволно, ми даваха. С дядо рентгенолог и фтизиатър (рентгенология, специализирана в областта на туберкулозата), баба хирург и главен лекар и майка доцент по клинична психология, просто нямаше как иначе. Въпреки че имаше опити да бъда разубедена именно от тях, тъй като знаех с какво се захващам.

- Какво е да си лекар в България?

- Трудно е не само в България, но у нас важно значение има и социалният, финансовият момент, който не е маловажен за един млад човек, с планове и за семейство.

- Имало ли е момент, в който си си казвала - не мога повече, искам да продължа да прилагам професията си в чужбина?

- Да, няма да крия или да изненадам някого, ако кажа, че съм мислела за това. Но тук имам здрави корени и цял един живот, а и без да звучи изтъркано и псевдопатриотично, обичам България, така че... ето ме тук.

- Много млади лекари избират да практикуват професията си в чужбина. Според теб какво трябва да се промени у нас, за да спре това изтичане на способни и качествени медици извън родината?

- Колегите избират пътя навън, за да не опорочат вече сбъднатата си мечта да са лекари, да се чувстват спокойни за бъдещето си, да могат да си позволят да са самостоятелни и да живеят достойно. Не може един лекар да е добър в работата си, като това се отнася за всяка професия, и да бъде преангажиран от битовизми и финансови несгоди, колкото и голям идеалист да е.

Както казах по-горе, това трябва да се промени. Българският лекар заслужава едно достойно и осигуряващо спокойствие заплащане за един високоспециализиран и най-отговорен труд. Другото е да има по-голяма достъпност за обучаващите се, а един лекар учи цял живот. Затова той трябва да има достъп до всички курсове за квалификация, които да не се заплащат от джоба (по-точно от този на родителите му) на младия студент, специализант или лекар.

- Би ли ни описала накратко как минава работният ден на един млад невролог, практикуващ професията си в България?

- Както минава всеки един работен ден. На човек, който работи с хора, с техните болежки, емоции, съдби... Напрегнато, понякога разочароващо, а друг път денят завършва с надежда и удовлетворение, чувстваш се полезен.

- С какви заболявания са твоите пациенти?

- Понастоящем работя в отделение, специализирано в областта на епилепсията, но наред с това има и много други заболявания. Част от тях са мозъчно-съдовите и свързаните с тях усложнения.

- В резултат на какво могат да настъпят неврологични заболявания и има ли рецепта за предпазване от тях?

- Етиологията и лечението на неврологичните заболявания (няма да изпадам в подробности, за да не отегчавам читателите ви), но като най-добра препоръка ще кажа, че в развитите икономически страни, печелившата карта е превантивната медицина. Профилактиката на всяко едно заболяване, освен че е важна за всеки човек, е и много финансово облекчаващо цялата здравната система.

- Какво е твоето обяснение на факта, че страната ни е на едно от първите места по сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания, инфаркти, инсулти?

- Като цяло тази челна позиция е вследствие на много фактори и не само свързани с това, че сме "болна, водеща нездравословен начин на живот" или "здравно неинформирана" нация. Тук се намесват и по-сложни политико-икономически механизми, включващи до болка познатите липса на адекватно финансиране на клиничните пътеки, доболничната помощ. Всеки се е сблъсквал като пациент с: "Това изследване не влиза в клиничната пътека, по която сте приет" или "Свършиха направленията". Като цяло се завърта един порочен кръг, в който знаем кой е жертвата. Но дали наистина сме такива или сме в крайна сметка и съучастници, това всеки сам трябва да си отговори.

- Ти си специалист в областта на епилепсията. Може ли да се излекува това заболяване напълно?

- Епилепсията е социално значимо заболяване както при деца, така и при възрастни, с различна етиология. С честа реална възможност при адекватно и с индивидуален подход при всеки пациент лечение, заболяването може да бъде овладяно и да подобри качеството му на живот.

- Кои са най-милите ти и красиви моменти от лекарската ти практика досега? И съответно – най-трудните?

- Кои са най-милите ми моменти ли..., разбира се, като видя благодарност в очите, няма какво друго така да ме зарадва в моята професия, най-трудните са били, когато се чувствам неуспяла да се преборя с нещо, да съобщя на някой пациент, че за момента заболяването му е нелечимо.

- Как виждаш себе си след 20 години?

- С риск да се повторя, като човек, който ходи все още с удоволствие на работа и не е загубил надежда, че е полезен някому.

- Кои са любимите ти книги, филми, музика, страни по света, какво обича да прави в свободното си време една млада и талантлива лекарка? Какво те зарежда най-много?

- В свободното време излизам с приятели, обичам да ходя на театър. Като книги чета всичко, което ще ме откъсне за малко от реалността. Обичам рок и като цяло българска музика.

- Какво те натъжава и какво те усмихва в живота?

- Натъжава ме и се ядосвам на глупостта, нетолерантността и произтичащото от това отношение на хората към лекарите в България, без да се замисляме всъщност къде се корени всичко, а именно в изборите, които правим.

-За какво мечтаеш?

- Вярвам, че освен семействата и приятелите ни, това което ни доизгражда като личности и характери с цялата тежест и мъдрост на живота, е професията ни, особено ако е и нашата мечта и голяма любов. Така че мечтая... да продължа да мечтая.