Автор
Ева Лъчезарова

Ето как да съхраняваме безплатно снимките си

След като на Коледа не успях да заснема стихчето, което племенникът ми бе подготвил специално за идването на белобрадия старец вкъщи, защото просто нямах достатъчно памет на телефона си, реших, че е време да взема мерки. Безброй пъти съм чувала, че за да върви животът ти плавно, е добре от време навреме да се разделяш със старите си неща, просто за да пуснеш новите да влязат в него. Но до този момент тази максима важеше основно за дома ми, доста трудно се научих да се разделям със старите си дрехи и да спра да страдам за тях като за верни приятелки. Както осъзнах по празниците, след като изгубих ценен спомен, задръстването с вещи, в случая ненужни файлове, може да се случи и в дигиталното ми присъствие.

Първо обърнах внимание на телефона си, в него имаше безброй отдавна забравени снимки, скрийншоти и файлове, които ми бяха доста по-незначителни от творчеството на 5-годишния мъник, който по изключително чаровен начин произнася повечето от буквичките в азбуката. Преминах на компютъра си, десктопът ми се бе превърнал в отдавна неоплевена градина, която тотално бе излязла извън контрол. Почти същото положение заварих и в имейла си. През изминалата година се бях абонирала за десетки бюлетини, от които регулярно отварях около ... два. Оказа се, че в този поток от ненужност бях изпуснала няколко наистина важни имейла.

Е, беше време да запретна ръкави ...

В началото смятах, че детоксът ще ми отнеме не повече от час. След като започнах да разглеждам снимките на телефона си обаче, се оказа, че всъщност би могъл да ми отнеме няколко дни. Затова реших да организирам времето си по-рационално и превърнах прочистването в 7-дневно предизвикателство, от една страна по този начин можех да организирам по-добре времето си, а от друга - имах стимул всеки ден да правя малка част от нещата, които трябваше да свърша и честно казано дори очаквах следващата задача с нетърпение.

Ден 1: Първоначално реших да се справя с телефона си

Прецених, че най-добрият вариант е първо да му направя бекъп, за да не съжалявам, че съм изтрила някой ценен файл, без да искам. Направих го на лаптопа си, а след това започнах поетапно да изтривам ненужните и неизползваеми неща. Стартирах от най-лесното – приложения, които бях свалила, просто за да разгледам и никога не бях използвала, след това минах през контактите си, оказа се, че има доста, които вече не бяха валидни, служебни телефони на приятелки, които не бяха активни или пък номера на хора, с които се бях чувала само веднъж. В секцията с напомнянията и бележките също имаше отдавна забравени неща, а за мое учудване открих и доста полезна информация, която просто се бе изгубила в ненужните, тях сортирах наново.

Дойде време за най-трудоемката част – снимките и видеата. С тях този път реших да започна наистина начисто и си направих регистрация в новата услуга disk.bg, която дава на всеки потребител 10 GB безплатно дисково пространство. Тя разполага с приложение за iOS и Android, а освен това можете да инсталирате и допълнение на компютъра си, с което да качвате файловете, които прецените, директно от него. Всичко това се синхронизира в един облак, който е достъпен от мобилния ви телефон, компютъра и когато се логнете в системата.

Тъй като обожавам да снимам и обикновено правя по 10 почти идентични фотоса на един и същи обект, в крайна сметка изтрих над 5000 повтарящи се снимки. Да, не се шегувам. Оказа се, че ценните кадри всъщност са много по-малко, отколкото предполагам и без проблем успях да ги събера на новия си виртуален диск. Така имах още едно място, на което да ги пазя в случай, че нещо се случеше с телефона или лаптопа ми.

Ден 2: Фейсбук чистка

Реших да посветя втория ден на нещо по-лесно и да прочистя социалната мрежа, която използвах най-често – Фейсбук. След като се вгледах, се оказа, че получавам нотификации, които бяха напълно излишни, бях последвала десетки хора и организации просто от любопитство, които излизаха на стената ми и заемаха ценно място, на което можеха да излизат наистина неща, които ме интересуват.

Ден 3: Имейл

Имах "само" 140 неотворени имейла в личната си поща. Прецених, че първо ще ги разгледам, след това ще реша от кои бюлетини да се отпиша, а ценните имейли сортирах по папки. Така освободих и доста дисково пространство. Оказа се, че в пощата си имам и полезни файлове, с които не разполагах на друго място. За всеки случай ги свалих и ги качих в отделна папка във виртуалния си диск.

Ден 4: Десктоп

Оставих за десктопа си отделен ден, защото този път бях решила да не постъпвам както обикновено - да селектирам всичко и след това да го пъхна в един безличен "New Folder 23". Този път разгледах всичко подробно. Оказа се, че 90% от файловете не са ми необходими, но все пак открих и малко съкровище - детска снимка с най-добрата ми приятелка, която тя ми беше изпратила преди година и която не можех да открия! Реших да кача и нея в новото си виртуално пространство, за всеки случай.

Ден 5: Компютър

Реших тотално да реорганизирам дисковото си пространство. Разделих го на две части - лични и служебни файлове. Тук много зависи с какво се занимавате и какво е ежедневието ви. Ако имате детенце, задължително му направете отделна папка, в която да държите най-ценните си спомени с него, както и различна документация, като изследвания, например. Тях задължително качете на няколко места, за да сте подсигурени, че няма да изчезнат. Аз лично си направих и отделна папка, в която извадих няколко семейни снимки, които да извадя на хартия и които да си сложа в рамка, ей така, за да ми бъде усмихнато.

Работните файлове организирах по проект, оказа се че имам и няколко версии на един и същи документ, към чието име добавих и датата на редактиране, така можех да се ориентирам много по-лесно.



Ден 6: Абсолютно изключване

Честно казано, цялата процедура по дигиталния детокс ми беше омръзнала и вече имах нужда от малко почивка. Беше събота и реших, че мога да си позволя целия ден да не гледам телефона си. Изключих звука му и посветих деня си на четене и разходки. Отрази ми се наистина отрезвително.

Ден 7: Завръщане в миналото

През последния ден от дигиталния си детокс реших да изненадам дори себе си и да се върна към хартията. Бях чувала много за ползите от поддържането на дневник, но ми се струваше по-скоро като завръщане в дните на лексиконите. Оказа се, че усещането да пишеш на ръка може да ти даде незаменимо вътрешно спокойствие, което трудно се получава в дигиталната среда.

Е, надявам се, че съм успяла да ви вдъхновя за един по-различен старт на новата година!