През изминалата седмицa списание Time номинира за „Човек на годината 2017“ всички онези, осмелили се да разкажат истинските си истории за преживяно сексуално насилие с хаштаг #MeToo.

За лица на корицата на списанието бяха избрани известни и неизвестни жени, разкрили сексуални посегателства в миналото, извършени от страна на хора с власт. Посегателства, за които по една или друга причина, досега е трябвало да мълчат.

Изборът за корицата е добре оправдан, предвид желанието на стотици хиляди жени и мъже от цял свят да се включат в кампанията за изобличаване на сексуалното насилие. Стартирала от шоубизнеса, #MeToo се прехвърли в политиката, улицата, работната среда, личния живот...

Много бързо интернет се напълни с версии на хаштага на всякакви езици: испански (#yotambien), руски (#Ятоже), немски (#ichauch), полски (#jate)... И френското #balancetonporc, което дори предизвиква дебати за промяна на законодателството за защита от сексуални посегателства на улицата.

Докато хиляди по света споделяха сексуалните набези, чрез които са били притискани, унижени или които са прецакали кариерата и живота им, в България хаштагът #АзСъщо остана непопулярен, а смисълът на #MeToo – неразбран.

А може би добре игнориран?

Хората – мъже и жени, които казаха гласно #АзСъщо в България, се броят на пръстите на едната ръка, а сред известните публични личности няма нито един, признал за някакъв вид насилие от страна на висшестоящ.

Вместо това поп-фолк изпълнитеки, политици, академични лица и служители в различни компании предпочитат да споделят „под сурдинка“ пред приятели как били изнудвани от шефа, професора, продуцента... С презумцията, че „те са си виновни“ и никога - насилникът.

В родните телевизионни студия цари оглушително мълчание по въпроса с личното #МeToo. За сметка на това обилно се обсъжда колко бил виновен Кевин Спейси в САЩ.

Изобщо, в обърнатото огледало на българските ценности, кампанията беше умишлено дешифрирана по негативен начин.

Множество гласове, които за съжаление бяха основно мъжки, се включиха в атаки към #MeToo. Написаха се десетки възмутени статуси, в които се обсъждаше „курвенското“ поведение на холивудските актриси: “А те като взеха ролите не пищяха, нали? А сега защо пищят?“

Много трудно може да се обясни, че жените – а както става ясно и мъжете - „не пищят“ след преживяно сексуално посегателство, особено когато то е свързано с изнудване във връзка с получаване на дадена работа или кариерно развитие. Напротив – те мълчат – и мълчат страховито и в продължение на години.

Но това нас в България как ни засяга? Та ние нямаме сексуално насилие на работното място!

Не, просто е съвсем нормално да се очаква младо момиче с къса пола „да спи“ с 50-годишния си шеф и всички от екипа да знаят за това и да я наричат „курва“. Даже ще цъкат завистливо, когато тя получи по-висок от техния пост.

Възрастен и женен актьор бърка под полата на студентка публично и после тя получава роля в нова постановка? В това в България няма нищо странно. И, разбира се, това не е #MeТоо, не е и #АзСъщо!

Та защо да си усложняваме живота с някаква „западна“ чувствителност, присъща за феминистките и гейовете?

Чуха се и още по-абсурдни мъжки коментари, оправдаващи пощипването, опипването и подканите за секс с думите: „Ами иначе човешкия род ще загине“. Подразбирай: ако мъжете не направят първата крачка, жените никога няма да искат да имат деца от тях.

Браво, български мъже! Точно така са разсъждавали и прадядовците ни – онези, които са се фотографирали седнали, докато жените им седят прави до тях.

Но, нека сме ясни: това, че и до днес можете да видите жени в Родопите, които ходят пеш след мъжете си, докато онези се возят на конете напред - не означава, че това не е унизително положение. Било е унизително за жените векове наред, такова е и сега.

Но най-унизително е, че в 21 век има толкова много българи, които се правят, че не разбират колко е важно да се „строши мълчанието“. Именно затова е #MeToo.

Вярно е, че в България еманципацията е протекла по чепат начин. Комунизмът е насърчил жените да работят и да постигнат материална равнопоставеност, но без да възпитава усещането за равенство на половете. В резултат на това днес много български мъже продължават да възприемат своята позиция на лидери, шефове и бизнесмени напълно естествено, докато жените са приемани по-скоро като добавка, като някои „който трябва да свърши работата“.

Затова и докато #MeTоо си има корица в онзи, „западен“ свят, който ожесточено се противопоставя на насилието, у нас явно още не е дошъл момента да бъдем достатъчно искрени, обективни и справедливи.

Ще чакаме. Но за да се стигне до #АзСъщо, ще са необходими като минимум и повечко смелост и безкомпромистност.

А те, както и още много други ценности, явно са дефицитни.

Четете още: Азис: Снощи пях с разбита глава