Миналият век донесе на света брутални войни и страдания, но редом до злодеите, оцапали ръце с кръвта на милиони, историята записа и действително благородни хора. Гении и човеколюбци, учени и творци, създатели на прогреса и покровители на мира.
Уви, все повече „добри“ исторически личности от близкото минало днес са атакувани, изобличавани и лишавани от светлия ореол на великите си дела.
Ето как се оказва, че Папа Йоан Павел II поддържал интимна кореспонденция с омъжена жена; Махатма Ганди бил пристрастен към секса; Чарли Чаплин изпитвал влечение по момиченца, които превръщал в съпруги; Ърнейст Хемингуей държал перото на пословичен пияница, при това от лошите, скачащи на бой; Пабло Пикасо малтретирал жените в живота си, а Франк Синатра оплел дебели връзки с италианските мафиоти, емигрирали в САЩ. Разбрахме също така, че Мартин Лутър Кинг преписал дипломната си работа и редовно изневерявал на съпругата си.
Сега разбираме, че самият Айнщайн, един от най-гениалните умове на човечеството изобщо - бил чиста проба расист.
Айнщайн мрази китайците и не само
Личният дневник от семейните пътувания на великия физик разкрива неговото „друго“ лице. Все пак става дума за учен от еврейски произход, който след преместването си в САЩ публично ще обяви расизма за „болест на белите хора“. В даден етап от живота си самият той става жертва на расистка дискриминация в Хитлерова Германия, а през 1933 година е принуден да емигрира, за да не попадне в концентрационните лагери.
Но преди да настъпи този обрат в живота му, през 20-те години на миналия век - по-точно между октомври 1922-а и март 1923-а, Айнщайн посещава Африка, Азия и Близкия Изток заедно със съпругата си Елза. Той пътува до Египет, където описва арабите като “левантийци, изплюти сякаш от ада”. В Коломбо, Цейлон (сегашна Шри Ланка), Айнщайн си записва, че населението живее в невероятна мръсотия, че отвсякъде се носи “отвратителна смрад”, а хората “работят малко и имат нужда от малко”.
Но физикът е най-отвратен от Китай, като определя китайците за “мръсни и тъпи хора”. Той обяснява, че намира твърде малко разлики във външния вид на двата пола и не разбира с какво китайките успяват да прилъжат мъжете към продължаване на рода. Той изразява опасения, че би било жалко такава нация да започне да доминира над другите раси заради големия си брой. За Айнщайн китайците са “тъп, подобен на стадо народ”, и приличат “повече на автомати, отколкото на истински хора”. Децата изглеждат “глупави и бездушни”. Той споделя още и, че вместо да седят на масата по време на ядене, китайците “клечат така, както европейците, когато се облекчават в гората”.
Единственият народ, който заслужава възхищението на учения по това време, са японците. Айнщайн вижда в тях пълната противоположност на китайците. Физикът толкова много харесва Страната на изгряващото слънце, че изпълва дневника си с позитивни коментари и сравнително по-малко критики. За него японците изглеждат скромни, спретнати, благоприлични и привлекателни. Той ги описва като “чисти души”, но не пропуска да отбележи, че все пак те имат твърде скромни “интелектуални нужди”, които не развиват, за разлика от артистичните си потребности.
Почти 100 години по-късно пиперливият език от личното тефтерче на Айнщайн става водеща новина, сензация, научно откритие.
Тефтерчето на Айнщайн няма нищо общо нито с прословутата Теория на относителността, нито с Теорията на струните, нито с философските писма на учения до Фройд, нито с твърдия му отпор срещу ядрените оръжия.
То обаче е точно онова, което днешният объркан, какафоничен свят иска да види. А то е: че великите и добрите също са грешници. Че най-известният учен на планетата има мрачна страна, която го доближава до нас, простосмъртните. И най-лошото: че щом гений като Айнщайн се е проявявал понякога като расист, значи това не е кой знае какъв голям грях. За някои тази “медийна сензация” може да е просто още едно потвърждение за правотата на редовните форумни расистки коментари...
В другата крайност намираме днешния префинен от коректност и социална справедливост гражданин, за когото написаните от Айнщайн лични наблюдения звучат шокиращо.
Но все пак, преди да позволите на капката катран да падне върху ревера на гения, не забравяйте, че той е живял в друго време. В свят, в който ходенето до другия край на света не е отнемало 3 секунди и два клика. Свят, в който политическите, обществените и културните системи са били много по-догматични, отколкото може да си представим. Свят, в който личните впечатления са си лични впечатления, а дневникът, в който ги записваш, не се казва Facebook. Именно това е и разликата между расистките драсканици в социалните мрежи и по форумите и толкова критикуваните записки на учения.
Защото за разлика от този и онзи, решил да привлече внимание с расистко говорене, Айнщайн се е опитвал по-скоро да внесе ред в мислите си, без никакво намерение да споделя наблюденията си със света.
Затова си струва да напомним, че в крайна сметка са важни мислите и посланията, които той е направил публично достояние – а те са точно обратните на “расистки”. И наистина би било смешно и жалко, ако ученият остане в историята с личните си пътни записки, а не с откритията, моралните си послания и добрите си дела.
