На 92 години почина голямата Барбара Буш. Първа дама, основоположник на династията Буш, чието политическо наследство отеква до днес, филантроп и образователен активист, тя остава символ на вярата, на семейните ценности и на силата да отстояваш идеите, в които вярваш. Барбара Буш е втората жена след Абигейл Адамс (1744 - 1818), чийто съпруг и след това син са избирани за президенти на САЩ. Това са Джордж Буш – старши и Джордж Буш – младши.

Най-щастливата жена на света

На пръв поглед тя е противоречива личност – непретенциозна къщовница и орлица на семейното гнездо, но същевременно символ на матриархата и основоположник на една от най-мощните съвременни политически фамилии. Наскоро тя се описа като „най-щастливата жена на света“, защото в сложния си живот винаги се е радвала на любов, сплотеност и доверие.

Барбара Буш е обичана, защото имаше образа на обикновен човек – и направи много за обикновените хора. Тя е сред първите публични личности, които обръщат внимание на болните от ХИВ/СПИН, вземайки в ръце заразени от вируса бебета и деца, за да събори стигмата срещу тях. Тя вярва, че абортът и хомосексуалността са лични работи. Посвещава огромна част от енергията и времето си на каузата за ограмотяване на населението и сама пише две детски книги и мемоари.

Най-дългият президентски брак в американската история

Едва на 16-годишна възраст, Барбара Пиърс среща Джордж Х. У. Буш по време на коледна ваканция. Запознават се на дансинга. Тя е атлетична – спортува плуване и тенис, и обожава книгите, тъй като баща й е издател. Джордж пък е капитан на училищния отбор по бейзбол. Втората световна война не успява да съкруши тяхната любов, въпреки че са разделени: Джордж е мобилизиран като боен пилот на тихоокеанския фронт, а Барбара работи във фабрика за гайки и болтове.

Три години по-късно девойката от Ню Йорк се омъжва за бъдещия студент в Йейлския университет и републикански представител от Милтън, Масачузетс. През следващите 73 години тяхната семейната история до голямата степен се превръща в официалната история на Белия дом.

Победи и загуби, напрегнати политически кампании, обрати и световни трусове – от края на Студената война до началото на войната срещу тероризма – Барбара Буш преживява всичко това редом със съпруга си, успявайки да съхрани семейството като висша ценност.

„Омъжих се за първия мъж, когото целунах. Когато разказвам това на децата ми, направо им се повръща“, разказва Барбара с типичното си чувство за хумор.

Семейство Буш има шест деца. Първородният син Джордж У. Буш се ражда през 1946 година. Второто дете – малката Паулин, живее само 3 години и умира от левкемия. Именно тогава косата на Барбара преждевременно побелява. По-късно се ражда Джеб Буш, бъдещият губернатор на Флорида, а след това още двама синове – Нийл и Марвин, и една дъщеря – Дороти.

Живот на колела

Изоставяйки нефтената индустрия в Тексас, Буш-старши прави сериозна политическа кариера. Той минава през Камарата на представителите във Вашингтон и последователно заема дипломатически постове в ООН и Китай, както и директорския офис в ЦРУ.

Политикът удържа Републиканската партия след аферата Уотъргейт, а скандалът не минира политическата му кариера. Следва скок към Белия дом, където през 80-те той е вицепрезидент в двата мандата на магнетичния Роналд Рейгън.

За тези осем години Барбара Буш е една от най-активните „втори дами“ в историята на САЩ, преобразявайки напълно тази уж символична длъжност. Четенето на книги и грамотността са нейни основни приоритети, а позицията й за абортите я изправя в челен сблъсък с Рейгън и Републиканската партия. Следва тежка предизборна кампания за най-високия пост в страната, която се увенчава с успех.

Джордж Буш е избран за президент през интензивната и историческа 1989-а. Желязната завеса се вдига, двуполюсното разделение се срутва, светът се отваря. И докато светът е разтърсван от демонстрации и сблъсъци за власт, първата дама на САЩ настоява да се придвижва с обикновен автомобил и да използва градския транспорт. На клетвената церемония тя носи евтини обувки и бижута от изкуствени мъниста, защото „така и така са само за един път“.

„Хората, които през цялото време мислят само за прическата си, са, откровено казано, скучни“, гласи една от крилатите й мисли за стила. Барбара няма нищо общо с изискания имидж на предшественицата си в Белия дом Нанси Рейгън.

„Даваха ми съвети по отношение на протокола, понякога какво да обличам и какво да не обличам, но през по-голяма част от времето разчитах изцяло на онова, на което ме научи майка ми“, признава тя за маниерите си на първа дама.

Барбара е земна, приветлива и откровена, без да заема страна в споровете в Овалния кабинет. Тя просто е опора на мъжа си в трудните президентски години, когато той дава зелена светлина на войната в Панама и в Персийския залив срещу иракския диктатор Саддам Хюсеин. През това време икономическата криза у дома подкопава рейтинга му.

Десетилетие по-късно освен президентска съпруга, Барбара Буш се превръща и в президентска майка. Джордж Буш-младши печели два последователни мандата и управлява САЩ между 2001 и 2009 година, посрещайки последствията от атентатите на 11 септември 2001 и войната срещу тероризма.

Подкрепата, която Барбара дава не на един, а на двама лидери, сякаш не секва с годините. Когато през 2013-а Джеб Буш обявява, че ще се кандидатира за президент, майка му просто заявява: „Има и други хора, достатъчно квалифицирани за тази работа, а и вече имахме достатъчно президенти Буш“. Все пак, тя застава зад Джеб в поредната политическа битка за семейството, този път загубена от Доналд Тръмп.

През своя бурен живот Барбара Буш преживява лични изпитания и депресии, но никога не търси фалшиво състрадание. Тя ще остане такава в историята и спомените на хората – борбена, истинска и необикновена жена.

Автор: Ани Филева