През последното столетие английският - езикът, произлязъл от речта на няколко германски варварски племена някъде около осми век сл. Хр., се превърна в език на целия свят. През последните десетилетия пък се обсъждат дори различни видове английски език, произлезли от смесването му с други масови световни езици и се дискутира бъдещето му не само като език, привнасящ думи в чуждата реч, но и влиянието на езици като китайския и испанския върху структурата и речниковия запас на английския.

При все това докато американската култура и икономика имат решаващо глобално влияние, английският език няма как да изчезне. Едновременно с това от изчезване обаче се оказват застрашени 2500 от 6000-те съществуващи в света езици, а 97% от населението на света говори 4% от езиците. Ако тази тенденция продължава, тези доминиращи 4 ще съставляват 90% в края на 21 век. Това пише в доклад на ЮНЕСКО, озаглавен "Застрашени от изчезване езици".

В него се подчертава, че разнообразието от езици е от съществено значение за запазване на човешкото културно наследство. Всеки език пази в себе си богатство и уникалната мъдрост на културата, където е разпространен, и следователно загубата на всеки един език е загуба за цялото човечество. От огромна важност е езиците, които са застрашени от изчезване, да бъдат документирани и запазени в писмен вид, за да има някакъв шанс те да продължат или да възобновят съществуването си.

Опасността за повечето от споменатите по-горе 2500 езика идва от комбинация между външни и вътрешни фактори. Външните са неща като културен, политически, икономически или военен натиск върху група хора, носители на съответния език. Тези фактори могат да бъдат катастрофални, дори когато тази група се състои от десетки или стотици хиляди души. Външният натиск пък от своя страна поражда вътрешен натиск, когато носители на съответния език се отвръщат от собствения си език с надеждата да повишат социалната си мобилност и репутацията си в обществото или да избегнат преследване и дискриминация.

Според някои подобна загуба би довела до загубата на много уникални перспективи за света. Други пък смятат, че хората отказали се от родния си език, вече са решили да загърбят културното и историческото си наследство. Скоростта, с която се случва това изоставяне на древни езикови и културни традиции, е плашеща - по един език на всеки две седмици.

Авторът на книгата "Когато езиците загиват", лингвистът д-р Дейвид Харисън, коментира, че случващото се сега е безпрецедентно в историята на човечеството и се случва още по-бързо от изчезването на различни растителни и животински видове. Според него основните причини са глобализацията, урбанизацията и имиграцията. Той допълва, че лесната впечатлителност на децата, носители на застрашени от изчезването езици, е в противоречие със способността им лесно да научават и използват много различни езици още от най-ранна възраст, ако достатъчно време се намират в съответната езикова среда.

Според изследване на д-р Харисън и Грег Андерсън, управител на Института за живите езици, географски погледнато пет са местата по света, където тенденцията е най-безмилостна - Северна Австралия, Централна Южна Америка, Оклахома и югоизточните щати на САЩ, Източен Сибир и Северозападното тихоокеанско плато. Най-много са изчезващите езици в Индия. Там се говорят между 500 и 1500 езика според различните източници. Почти 200 от тях са застрашени. От друга страна в Индия ситуацията е по-скоро стабилна, тъй като там културните особености на различни части от огромното население на страната се пазят ревниво от спадащите към съответната каста и общност хора.

Следващата държава в списъка е САЩ - с около 191 езика. Но там рискът е много по-голям, тъй като повечето от тези езици принадлежат на коренното индианско население, което все повече се откъсва от изконната си езикова основа в последните десетилетия. Огромна роля играе и най-популярният език в света - английският.

Според изследване на екипа на д-р Лари Горенфло от университета в Пенсилвания най-застрашени са езиците на общностите, обитаващи все по-стесняващите се естествени екосистеми на планетата. Със загубата на природните местообитания освен биоразнообразието човечеството ще изгуби и незаменимо културно наследство. "Езиците на малките общности с примитивни икономики биват измествани от тези, които използва индустриалният свят", казва д-р Горенфло. "Наречията и диалектите биват унищожавани със същия ритъм, с който напредват моторните резачки в девствените гори на планетата".

В наши дни биологичните видове изчезват с 1000 пъти по-бързи темпове в сравнение с цялата история на човешката цивилизация. В този контекст и езиците на аборигенските култури не ги очаква нищо добро. Това е особено видно в Бразилия, където уникални култури са погълнати от "глобализацията". Д-р Горенфло е убеден, че екосистемите и езиците са тясно свързани. В застрашените екорегиони се говорят езици, които осигуряват 70 процента от езиковото богатство на планетата. На 2,3 процента от останалата дива територия на планетата се говорят 3 202 езика - близо половината от съществуващите в наши дни. Условията, които предизвикват заличаването на биоразнообразието, автоматично осъждат на смърт и езиковото разнообразие, твърдят учените.