Да застанеш в национален ефир като бивш наркоман, преборил смъртта, и да призовеш за декриминализиране на наркотиците, когато баща ти е вицепремиер и лидер на патриотична партия с точно противоположната позиция – неслучайно мнозина видяха смелост в интервюто на Даниел Симеонов от уикенда.

В предаването на Мартин Карбовски 24-годишният младеж разказа подробности за зависимостта си към дрогата и напомни на тръгващите по този мрачен път, че той не води никъде, не разрешава проблемите, не лекува травмите от миналото и стаената от детството болка.

Публичното признание на Даниел обаче няма да бъде от полза на никого, освен на жълтите медии, ако ефектът му се ограничи само до отношенията между бащата и сина или пък потъне в миманса на водещите скандали от деня, пиратските превръзки на ръководството на МВР и третото бебе на Кейт и Уилям.

Защото всеки може да се закачи и никой не е застрахован

Стряскащото тук не е, че синът на един политик има проблеми с наркотиците, а че срещу някакви си 10 лева можеш да се сдобиеш с амфетамини и екстази за минути, направо на ъгъла зад блока, в училищния двор, че дори и в... класната стая.

Стряскащото е, че на цената на един сандвич 12-13-14-годишни деца започват да се друсат със смъртоносни „бонбони“, „сготвени“ в съмнителни гаражи и домашни лаборатории, примесени със сушени листа, препарати за почистване, отрови и какво ли още не.

„Цената (на бонбон) е от 2 до 15 лева, пълно е с боклуци. Никога не съм го пробвал. Те така или иначе са си го вземали, защо да не го вземат от мен? Наркоманите ни заобикалят. Преди изобщо не съм си мислил, че са толкова много“, твърди в предаването дилър, който без свян продава дизайнерска трева, екстази и други забранени вещества от 14-годишен.

В добрите дни изкарва по 200 лева, „без да си дава зор“, определя се като „търговец“ и твърди, че ако той не продава, някой друг ще заеме неговото място, защото търсене имало. Най-много вървяло в училище. Веднага щом прекрачи прага, завалявали оферти и докато се качи до класната стая, вече е продал стоката.

Ето това е стряскащо

Междувременно, родители не могат да повярват, че в 36-то СОУ в кв. „Красно село“ децата им стават незабелязано наркомани – незабелязано от учители, охранители, полицаи, незабелязано често пъти и от самите родители. Така е в цялата страна. Всяка година се откриват най-различни синтетични дроги, имитации на кокаин, амфетамин, канабис и животозастрашаващи наркотични „букети“ със все по-силен и по-силен ефект. Да не говорим за цигари, алкохол и анаболни стероиди, с които българските подрастващи редовно окупират челните класации на европейските статистики.

Зависимостта на Даниел Симеонов също започва в училище – когато е на 16 години, пробва марихуана, а след това продължава с експериментите по веригата на забранените субстанции, докато един ден едва не умира от предозиране с поредния токсичен боклук. Сега живее на антидепресанти и се зарежда от самия живот. Вместо да сложи край на историята и да загърби миналото, Даниел застъпва по-голяма кауза: декриминализиране на наркотиците, а защо не и легализация.

Декриминализацията не означава безконтролна и безнаказана употреба на наркотици

Това означава хората, които носят малки количества за лична употреба, например марихуана, да не бъдат третирани като криминални престъпници, а да плащат малки глоби и да минават през комисия за оценка на риска. Вместо да бъдат изпращани в затвора, употребяващите да бъдат насочвани към програми и центрове за помощ и превенция. Всеки, който притежава повече от определените от държавата количества, да бъде поставян под контрол.

17 години откакто въвежда тези разпоредби, днес Португалия отбелязва драстичен спад на смъртните случаи от свръхдози и заразявания с ХИВ/СПИН. Чехия използва спестените ресурси от арести, дела и издръжка в затворите на дребните риби, като открива центрове за лечение и детоксикация, образователни програми в училищата и други мерки за превенция.

Холандия е може би най-известният световен пример с прословутите кофишопове, в които може легално да се пуши марихуана в определени количества при почти нулев риск, за разлика от гаражните модификации със синтетични добавки, известни като друсана трева. Норвегия, Уругвай и някои американски щати направиха стъпки в същата посока, както и Канада.

Докато светът е във война с дрогата на най-различни фронтове, в България чуваме най-вече за тревожни изследвания, полицейски операции и някоя друга интересна акция за свободата на конопа. Спорадични интервюта като тези на Даниел Симеонов и училищните дилъри подсказват, че трябва да се направи нещо повече. Или поне в по-различна посока.

Вероятно българските политици все още не са дорасли за подобни идеи. Може би и обществото не е, след като мнозина все още смятат, че бивши наркомани няма, лечението е невъзможно, а зависимите са само от проблемни семейства. Това обаче не означава, че трябва да си заравяме главата в пясъка, убеждавайки се от само себе си, че как няма да се случи на човек от нашето семейство.

„Готвачите“ на дрога стават все по-изобретателни, а организираната престъпност – все така заинтересована да примами в света на смъртоносните илюзиите и бързото щастие вас, нас, теб и мен.

Автор: Виктория Димова