От седмица тема № 1 носи името Боян Петров. Всичко започна на 7 май сутринта, малко след 10 ч. Тогава жената на Боян – Радослава Ненова, съобщи, че следите на мъжа й се губят. Постът й в социалната мрежа започна така: ,,Отлагах този пост, за да си представям още малко, че всичко е наред. Но историята бавно плъзна по чужди сайтове, а вече и във външно министерство. Боян е в неизвестност от дни, някъде по склона на връх Шиша Пангма.“

Два дни по-късно, на 9 май, Радослава Ненова разчувства мнозина, като обясни какво е да си жената до Боян: „Да си жената на Боян Петров винаги е било чест и наказание едновременно. Последните дни прекарах в безсъние и не защото тихо се надявам, а защото не спирам да действам. Задействани са всички институции. Външно министерство са денонощно на разположение, непрекъснато обменяме информация с министър Захариева и зам-министър Георгиев, които съдействат за вдигане на хеликоптер от непалска страна към Тибет. Подкрепата на премиера Б. Борисов. От тибетска страна момчетата от експедицията вече са по склоновете на Шиша Пангма... днес са се включили спасители от Китай. Ще насочим сателит за сателитна снимка на склона... имам цялата подкрепа на света.“

А малко по-късно същия ден публикува и сметка за спасителната акция на Боян. „След време застрахователите би трябвало да възстановят пари, но след време не ми върши работа, аз имам само СЕГА.“

Тук се появи и образът на Иван Кристов, известен като „Човекът-паяк“. Той е участник в много спасителни мисии и е любител на екстремните спортове. Кристов обяви, че дава 100 000 лв. за спасяването на Боян. „Не го познавам, но разбрах, че има мечти и деца“, написа той в личния си профил.

На 11 май вече е преведена и сума за хеликоптерната акция относно спасяването на Боян Петров. „Днес преведох първата ударна сума за хеликоптерната акция. Благодарна съм на всеки който дари по сметката открита за Боян. Най-добрия екип се е заел... Искам да кажа по повод поста който обиколи, че е направено голямо Дарение за акцията към момента си остава мистерия! В постоянен контакт съм с фирмата в Катманду, пилотите, офицер за свръзка, алпинисти, министерства... Те всички са на моя страна. Две държави в конфликт си стиснаха ръце и пуснаха хеликоптери да прелетят за първи път.“

В отговор на думите на Радослава: „Не познавам този човек, не сме във връзка, не е част от екипа ми по организацията, външно министерство не са го чували и пари по сметката не са преведени“ Иван Кристов каза в телевизионно интервю следното: „Става дума за хеликоптерната операция и т. нар. „proof of fund” (доказателство за наличие на средства). Тези хора са спасители, а аз съм професионалист. Казва се, че трябва да тръгне хеликоптер, но нямало средства. Тези пари са от моя бюджет, знам за какво иде реч. Боян Петров е добре осигурен, има толкова много спонсори за гърба си. Той има застраховка, събрани са пари. Разбира се, че тези пари ще ги преведа на компанията, която извършва спасяването. Аз тази жена не я познавам. Веднага попитах, какво ще струва – с копие до тази дама. Когато се плаща за хеликоптерни спасители, се плаща директно на тях. Парите са за спасителите. Обикновено тези хора работят с пари в бройл В един момент не се знаеше колко ще струва. Затова запитах, какви са цените, за да излети хеликоптер. Аз не съм говорил за дарение. Не плащам пари на чужди жени, парите отиват по предназначение.“

Дните минават, а следи така и нямаше. До вчера. Последното включване от профила на Радослава е с дата 13 май и гласи: „Вчера в много труден за мен разговор взех решение да не се изкачва върха днес. От лагер 3 нагоре няма да го намерим жив. Колкото и да ми се иска да не губя надежда - за мен животът и оцеляването на всички участници в спасителната акция е много важен и макар да ми е много трудно - не виждам смисъл да бъдат застрашени и други животи. Затова, предпочитам на слизане спасителните екипи да претърсят районите, където има шанс да открият Боян жив... Ако за Боян битката е приключила, нека си остане в планината. Каквото и да се случи до края на деня, благодарна съм за всички усилия и ще ги възнаградя. Това е животът на шерпите, знам че като слязат, ще поемат друг риск, на друг склон, за друго изкачване..., но лично аз не желая да рискуват към върха. Всички решения по издирването от тук на сетне са техни.“

И те продължиха. Търсиха. Стигнаха и дори подминаха Лагер 3, за да достигнат до 10 м. под върха. Първата следа бе открита едва вчера. Бе намерен инсулинът на Боян (бел. ред. той е диабетик).

Понякога съдбата изправя човек пред не едно и две изпитания. За Боян Петров те са били повече от необходимото – препятствия в планината, диабет, рак, тумор, катастрофа... И след всички тях – шансът да останеш жив. Може би, защото по пътя към върха е важното да бъдеш обичан. А Боян Петров е обичан. Въпросът е – колко шанса ти дава животът? Със сигурност е повече от един. Докога обаче Бог избира да бъде благосклонен към нас? Това не решаваме ние...

"Интересно ми е да живея. Колкото по-трудно ми става, толкова ми е по-интересно, толкова повече се увеличава блясъкът в очите ми. Лесните неща не ме привличат." - Боян Петров

Боян Петров стана "Мъж на годината" през 2016 година

През 2017-а Боян получи приз за "Спортист на годината", в категория - ,,алпинизъм"