Автор
Woman.bg

Писмо от Линкълн до учителя на сина му: Научете го, че няма срам в сълзите

На днешната дата е роден 16-ият президент на САЩ - Ейбрахам Линкълн. Една от най-известните исторически личности, благодарение на която в САЩ е било отменено робството.

Затова той се смята за национален герой. По данни на различни допитвания Линкълн до ден днешен е най-любимият президент на американците, макар по време на управлението си да се е подлагал на сурова критика и да е станал първия убит президент на САЩ.

Линкълн имал четирима сина, трима от които не доживели до пълнолетие (умрели на 4, на 11 и на 18 години от тиф и туберкулоза). Само най-големият му син Робърт доживял до 82 години и направил забележителна кариера като юрист и политик.

View post on Instagram
 

Ейбрахам Линкълн е обявен официално за мъртъв в 7:22 ч., 1865 г. (Великден) след покушение срещу него по време на постановката "Нашия" в театър Форд във Вашингтон. След като го вижда мъртъв, военният министър Едуин Стентън промълвява „Сега той принадлежи на вечността“.

През 1855 г. Ейбрахам Линкълн написал прочутото „Писмо до учителя на сина ми“. Най-вероятно то е било написано за учителя на 5-годишния Уилям, любимеца на президента, който за жалост умрял на 11 години. Гидовете при обиколки на Белия дом разказват, че призраците на Ейбрахам и Уилям и до ден днешен блуждаят из сградата.

Прочетете това писмо, пропито с бащина обич и грижа. То ни напомня за наистина важните неща, които често забравяме:

View post on Instagram
 

„Уважаеми Учителю,

Синът ми ще трябва да научи, че не всички хора са правдиви. Но научете го също, че на всеки подлец се пада и един герой, че на всеки егоистичен политик се пада и отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг се пада и един приятел.

Ще отнеме време, знам, но научете го, ако можете, че спечеленият долар е много по-ценен от пет намерени.

Научете го да може да губи и също така да се радва да побеждава.

Дръжте го далеч от завистта, ако можете.

Посветете го в тайната на тихия смях. Оставете го да научи рано, че побойниците и самохвалковците са най-лесните за побеждаване.

Научете го, ако можете, на магията на книгите… но дайте му също тихи минути, за да размишлява върху вечната мистерия на птиците в небето, пчелите на слънце и цветятапо склона на зелен хълм.

В училище го научете, че много по-достойно е да се провалиш, отколкото да мамиш.

Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори и когато всеки му казва, че са грешни.

Научете го да бъде внимателен с внимателните хора и твърд с твърдите.

Опитайте се да дадете на сина ми силата да не следва тълпата, когато всички други го правят.

Научете го да слуша всички хора, но научете го също да пресява всичко, което чува през ситото на истината и да взема само доброто, което преминава.

Научете го, ако можете, как да се смее, когато е тъжен. Научете го, че няма срам в сълзите.

Научете го да се присмива на циниците и да бъде предпазлив с прекалената приветливост.

Научете го да продаде своите мускули и ум на тези, които дават най-много; но никога да не слага етикет с цена на сърцето и душата си.

Научете го как да заглушава ушите си, за да не чува крещящата тълпа… и как да отстоява и да се бори, ако мисли, че е прав.

Отнасяйте се с него внимателно; но не прекалено нежно, защото само изпитанието на огъня произвежда качествена стомана.

Оставете го да има куража да бъде нетърпелив, оставете го да има търпението да бъде смел. Научете го винаги да има огромна вяра в себе си, защото тогава той винаги ще има огромна вяра в човечеството.

Това е тежко поръчение; но вижте какво можете да направите. Той е толкова добро малко момче, моят син.“