Наричат Павел Дуров „руския Зукърбърг“ и сравнението е съвсем основателно. И той, и Марк Зукърбърг са на една възраст - 33 години. И двамата са световноизвестни технологични иноватори – Facebook и „ВКонтакте“. И двамата са милиардери (макар разликата в богатството да е в пъти в полза на американеца). И двамата имат изключителен принос за развитието на социалните мрежи и приложенията за комуникация, които стават все по-апетитна хапка за властите. И не на последно място – и двамата са гледани под лупа в един и същи момент, в собствените им държави и от целия свят.

И ако Зукърбърг ръководи компания, жонглираща с личните данни на 2 милиарда потребители – и от дни изслушването му в Сената на САЩ е водеща световна новина, то съдбата на живеещия в изгнание Павел Дуров продължава да е по руски объркана и трудна, а медийното внимание към него – несравнимо по-малко.

Като създател на приложението за комуникация Тelegram, Дуров има влияние върху „едва“ 200 млн. абонати, избрали неговата чат-платформа, чрез която кореспонденцията се криптира напълно и размяната на съобщения, снимки или видео няма как да бъде проследена.

Именно невъзможността за декодиране на съобщенията на абонатите принуди руските власти преди дни да блокират достъпа до Telegram на територията на Русия. Според телекомуникационния регулатор Роскомнадзор, съществуването на Telegram нарушава националното законодателство, тъй като евентуално би могло да се използва за „целите на терористични и екстремистки организации“. За съдебното заседание в Москва на 13 април Дуров не изпрати адвокати с обяснението, че присъствието им би легитимирало „един откровен фарс“.

Telegram е „на мушката“ на руските власти от миналата година, когато контраразузнавателните служби натиснаха Павел Дуров да „отвори“ приложението, но той отказа да им предостави кодове за „четене“ на данни. Предприемачът отказа да се подчинява на закони, които смята за несъвместими „със защитата на личния живот и политиката за конфиденциалност на Telegram“.

„Telegram ще продължи да защитава свободата и неприкосновеността на личния живот“, написа тогава той в Twitter.

Не за първи път има натиск върху Дуров от страна на режима в Кремъл. От няколко години технологичният гений живее в чужбина, а напускането му на Русия се дължи отчасти и на „присвояването“ от страна на властите на създадената от него социална мрежа „ВКонтакте“. Затова и освен имидж на „персона нон-грата“, Дуров има и ореол на политически герой. Ударът върху Telegram е поредното доказателство, че руският Зукърбърг продължава да не е „добре дошъл“ у дома.

„Блудният син“ на руския интернет

Животът на Павел Дуров е странна комбинация от успех и опърничавост. Докато следва в Санктпетербургския държавен университет, Павел се захваща с множество некомерсиални интернет проекти. Някои от тях целят да повишат качеството на обществения и научен живот в университета. През 2006-а той пуска сайтовете Durov.com и Spbgu.ru (сайтовете все още са активни), опитвайки чрез тях да инициира дискусии и да толерира обмена на идеи и мнения между студентите.

Павел бързо разбира, че студентските форуми са неефективни канали за комуникация, защото повечето участници се крият зад никове и аватари. Той започва да търси друга платформа и тогава разбира, че в САЩ са започнали да общуват чрез нова социална мрежа – Facebook.

Дуров решава да внедри тази идея и в Русия, като насърчи хората да използват реалните си имена и самоличност. Първоначално името на неговия проект е „Студент.ру“, но скоро то е заменено с „ВKонтакте“. Заедно със своя брат Николай, Павел регистрира компания и на 1 октомври 2006 пуска сайта vkontakte.ru.

В началото в социалната мрежа може да се регистрираш само ако получиш лична покана от някого, но много скоро достъпът става свободен.

Подобно на Facebook, и „ВКонтакте“ се разраства изключително бързо и се превръща в най-голямата социална мрежа в Русия. През 2007 година това вече е третият по популярност сайт в рускоезичната част от мрежата, първият по популярност сайт в Беларус, третият в Украйна, петият в Казахстан и 26-ият в света. През септември 2012-а година регистрираните абонати са вече 140 млн.

Дуров е обявен за един от най-добрите млади предприемачи в Русия и само след няколко години се оказва на 350-то място в класацията на руските милиардери. Младежът получава нееднократни предложения да продаде компанията, но отказва, като решава да привлича инвеститори в проекта си.

Бързи пари

Отчитайки стабилни приходи и управлявайки компания, оценена на 1,5 млрд. долара, Дуров си позволява благотворителност и дарява 1 млн. долара от своето богатство на основателите на „Уикипедия“ през 2012. През същата година топ-мениджърите на „ВКонтакте“ пускат хартиени самолетчета с прикрепени банкноти от по 5000 рубли от прозореца на централния си офис в Санкт Петербург. Така полита сума на обща стойност 2000 долара, а под прозорците се събира тълпа. Основателят на компанията снима хората, които се бият за банкнотите.

Приказката завършва в началото на 2014 година, когато неочаквано Дуров продава последните 12% от акциите си във „Вконтакте“ и престава да бъде собственик на мрежата. Той обяснява просто: „Това, което притежавате, рано или късно започва да притежава вас“.

По-късно става ясна причината за продажбата. В края на 2013-а руските власти са притиснали Дуров да предаде лична информация на украински абонати на „ВКонтакте“, но той е отказал с аргумента, че това би се явило нарушение на закона и престъпление за милиони потребители в Украйна.

На 22 април 2014-а Дуров заминава за чужбина и става ясно, че няма намерение да се връща в Русия. В интервю той казва: „За съжаление, в тази страна е невъзможно да се прави интернет-бизнес“. И уточнява: „Боя се, че за мен няма обратен път. Особено след като публично отказах да сътруднича на властта“.

И днес Дуров пътува постоянно и не се задържа в никой град повече от две-три седмици. С него пътуват и програмистите, които работят по Telegram. “Сега съм много щастлив, живея без кой знае каква собственост и се приемам за гражданин на света”, обяснява той.

А в последното си съобщение в Telegram обобщава гледната си точка за все по-често случаващия се правителствен натиск над компаниите по целия свят:

„В Telegram имаме лукса да не се грижим за приходите или за продажбата на реклами. Личните данни не са за продажба и не трябва да се прави компромис с човешките права заради страх или алчност“.

Ето това е най-съществената разлика между Зукърбърг и Дуров.