Не само колегите, работещи в медиите, но и цялото гражданско общество получава обрив, когато чуе познатото до болка клише, с което завършва всяко информационно съобщение за случай на насилие и произвол - „МВР работи по случая“.

Преди дни мъже с качулки нападнаха жена-нотариус и нейната дъщеря в центъра на София. Посред бял ден. На оживено място край Борисовата градина. Унизително престъпление, което разбива не само женски носове, но и смачканата физиономия на т.нар. обществен ред.

Преди години усещането беше, че някакви хора водят войни за порочни пари, бизнеси и власт. Някъде там, в тъмното, по ловни вили, околовръстни шосета и сумрачни ресторанти. Още през 90-те сякаш свикнахме да вдигаме рамене и да приемаме, че няма да разберем истината за една или друга мутренска афера. Въпреки „предприетите оперативни и издирвателни действия по изясняването на всички факти и обстоятелства около инцидента“, както институциите обичат да казват.

Ето че вече всеки е застрашен, защото насилието, подобно на вирусна инфекцията, обхвана бита и морала на обикновените хора.

Шамар за закъснение, ритник за реплика, бухалка за препречване магистралата. Ред няма, сигурност няма, а много често при такива престъпления няма и справедливост.

Пресен пример - посегателството срещу известния журналист и водещ на БНТ Иво Никодимов. Той беше нападнат от „неизвестни лица“ отново в Борисовата градина. Той е удрян от „трима младежи“. Вероятно може да
разпознае едно от лицата, но не и причината за тази непредизвикана агресия. Както Никодимов каза: „Давам си сметка, че полицаите търсят игла в купа сено“.

Въпросите дали двата побоя са поръчкови скоро ще затихнат, защото отговорът е „МВР работи по случая“.

И пак, и пак

Тази сутрин беше извършен показан разстрел в пловдивския парк „Лаута“. Убит беше 43-годишният бивш гребец Данаил Божилов. Дали става дума за лична саморазправа, дали убийството е свързано с наркотици или друга престъпна дейност – не се знае.

Какво е общото между тези „инциденти“, както ги нарича полицейският жаргон, според който явно човешкият живот е просто случайност, а смъртта – неприятно стечение на обстоятелствата? Дали става дума за „вълна от насилие“ или за добре режисиран „театър“ с цел отвличане на вниманието и едновременно с това разчистване на лични сметки.

Възможно ли да се „внася“ страх сред хората, както през годините на прехода, докато тихо и полека под масата се разпределят някакви блага? Или просто всичко е случайно съвпадение?

Независимо коя хипотеза е вярна, насилието вече е новото нормално.

В социалните мрежи пак валят разсъждения за агресията. Някои категорично я осъждат. Други обаче я оправдават. Нали знаете народната мъдрост - всеки си „заслужава боя“. Щом са го набили, значи нещо лошо е направил. И именно тази индулгенция за насилниците, както и това, че не искаме възмездие, а още кръв, показва колко сме беззащитни.

В най-добрият случай хвърляме вината върху полицията. Тя е виновна за всичко!

Неразрешените убийства и ненаказаните престъпници не са „заслуга“ единствено и само на полицията, особено на редовите полицаи. Сред тях има съвестни хора, които правят каквото могат, за да опазят реда, според правомощията и условията, които са им дадени.

Проблемите са над тях - като се започне от следствието, прокуратурата и цялата правораздавателна система, която функционира в защита на интересите на определени лица – и се стигне до политиците, които щедро се възползват от продажността на изгнилата система.

Именно това поражда абсолютна безнаказаност, а тя озлобява и повлича след себе си насилие на все по-ниска „цена“.

Шамар за закъснение, ритник за реплика, бухалка за препречване магистралата. Така стигаме до момента, в който някой те пребива, защото имаш тъмен цвят на кожата, приличаш на гей или откажеш да му дадеш една цигара, портмонето, пенсията и каквото там поиска.

Насилието се мултиплицира, независимо от „фактори“ като образование, доходи, възраст и социален статус. И със сигурност ще удари още веднъж. И още веднъж. Така се създава – и се самозатваря - порочният кръг на престъпността. А кой ще е следващият пострадал – не се знае. Може да бъдете вие. А може да е съседът ви.

Единственото, което знаем, е кой печели от целия този живот в страх. Това са винаги са политиците и приближените им олигарси. А не само зрители, но и абсолютни губещи от тяхната постановка сме всички ние.


Автор: Марина Стоименова