Тонг Фуок Фук бил обикновен човек и живеел нормален живот, но след постъпката му всички започнали да го смятат за луд – дори и собствената му жена. По-късно в дома му в покрайнините на Нха Транг започнали да идват разплакани млади момичета, други пращали безброй благодарствени писма по пощата.

Днес Тонг си е спечелил прякора „бащата на Виетнам“ – за 15 години той осиновил сто деца, които можели да умрат, без дори да се родят.

Във Виетнам абортът е нещо доста разпространено. Родилките често абортират бебетата от женски пол, въпреки че в страната е забранено полът да се определя чрез ехографско изследване. Виетнамските лекари са намерили начин да заобиколят правилата – те казват на бременните майки, че детето „много прилича на майка си“. Това означава само едно – бебето е момиче, и следователно майка му най-вероятно ще направи аборт…

През 2001 г. жената на Тонг Фуок Фук забременяла. Когато заедно отишли в болницата, той забелязал един странен кабинет, в който бременни жени влизали и излизали със сълзи на очи. После осъзнал какво се прави всъщност в това помещение и веднага решил да помага на жените, изпаднали в подобна ситуация, само и само децата да останат живи.

Тонг не можел да си представи как родител може да не даде право на живот на детето си – или поне право на достойно погребение. Със собствени средства той купил малък парцел, за да го превърне в гробище за неродени деца. Успял да получи разрешение от общината.

Все още не е известно как Фук е убеждавал и как продължава да убеждава лекарите да му дават „абортирания материал“. Тонг работел като строителен бригадир и можел да осигури всичко необходимо на семейството си, но планът му изисквал допълнителни разходи. Жена му постоянно му повтаряла „Какви ги вършиш?“. Но когато узнала цялата истина, си помислила, че мъжът й е полудял. Тя казвала „Защо спестяванията ни се харчат за гробище, на което погребваш неизвестно кого – или неизвестно какво?“. Но Тонг мълчал и не искал нищо да обяснява.

Днес на гробището на Тонг са погребани над 7 хиляди неродени деца и броят на малките гробчета нараства всеки ден. На всеки надгробен камък пише християнското име на детето. Това е много мрачно и тъжно място.

Но това е история за живота, а не за смъртта. Все повече хора започнали да узнават за странното гробище. Тонг все по-често срещал млади жени, които идвали на това място да скърбят за децата си. Мъжът говорил с много от тях и ги молил да доведат тук други жени, направили аборт.

Веднъж на вратата му се почукало. На прага стояло младо момиче, което било бременно в четвъртия месец. Скоро смятало да направи аборт, защото се страхувало, че родителите му ще го изгонят от вкъщи, ако разберат. Тонг предложил на бъдещата майка да остане при него.

Дори обвиненията на жена му не можели да променят решението му. След два дни дошла още една бъдеща майка, а после и още една…

Съпругата му повече не го упреквала за действията му. Малкият им дом се изпълнил с детски смях, пискане и крясъци на дечица.

Мъжът превърнал дома си в приют, където жените идват за помощ, когато искат да изоставят или да си вземат детето. Тези деца „под въпрос“ до едно са осиновени от Тонг.

Повечето са момичета. Днес Тонг има вече сто деца. Домът му е оборудван с детска градина, в която работят доброволци. Там ходят по-малките деца, по-големите вече ходят на училище.

Въпреки че Тонг работи на две места и събира дарения, средствата не му стигат за изхранването на такова огромно семейство. Затова той отглежда за продажба прасета и пилета в собствената си ферма.

Трудно е да си представим как издържа на всичко това. Но мъжът е доволен от живота си, въпреки че му се налага да работи много. Многодетният баща казва: „Ще продължа да правя това до последния си дъх. И ще направя всичко възможно децата да продължат делото ми и да помагат на нуждаещите се“.

Хора като Тонг правят този свят по-хубав. Сигурно трябва да вземем пример от него.