Ех, ако Агата Кристи беше жива и Еркюл Поаро беше истински... Ех, ако детективите на “От Местопрестъплението“ или „Студени досиета“ наистина съществуваха!
Точно сега техните феноменални способности, интуиция, старание и желание за достигане до истината биха били наистина от полза. Спешно са необходими съвестни, талантливи следователи, които със задна дата да се впуснат в разрешаването на престъпление, което МВР е нямало възможност да реши преди 27 години. Престъпление, което заплашва и сега да остане неразкрито.
Мистериозно изчезнала привлекателна жена; загубила надежда майка; мутренски хотел „от зората на демокрацията“; недокосвана три десетилетия асансьорна шахта – понякога действителността е по-интересна от измислицата.
И по-жестока.
В края на комунизма Росица Димова от село Борово, община Лъки, се установява да учи и да живее в Смолян. По спомени на близки, още от 1988 година тя си има приятел – Вельо. Въпреки че той е женен и има деца, Роси живее на семейни начала с него в града.
На 7 ноември 1991 година жената излиза от апартамента си с намерението да се прибере на село при майка си Шинка и баща си Лазар. Но така и не стига дотам.
Някъде на път за родния край тя изчезва безследно, оставяйки близките си в недоумение, което скоро ще прерасне в многогодишно страдание. Нито посещението по врачки и гадателки от страна на Шинка, нито упоритото й молене на Бога, допринасят с нещо за намирането на Роси.
Майката, която вече е на 83 години, разказва, че до третата година от изчезването на дъщеря си, е таяла надежда, че тя „ще се завърне“. След това е престанала да вярва, че нещо ще се разбере изобщо. До момента, в който на вратата й се появяват полицаи – 27 години по-късно.
Защото миналия август съдбата решава да разкрие част от загадката.
На 30 август 2017 г. при ремонтни дейности в тризвездния хотел „Смолян“, който има нови собственици, работници намират човешки скелет във вентилационната шахта в подземието на хотела, под басейна.
Полът е установен по дрехите и по чифт кафяви ботуши с висок ток, намерени до скелета. Няма документи и други лични вещи. Няколко дни по-късно работниците намират ръкавица, както и изсъхнал букет.
Съдебният медик установява, че трупът е на повече от 20 години и смъртта е настъпила вследствие на насилие – вероятно на жената са причинени травматични увреждания – може би побой. Първоначалните предположения са, че убитата е руска танцьорка. Друга версия допуска, че става дума за жена, родом от село Горово, женена в Лъки и изчезнала през 1990 година.
След намирането на трупа започва оперативна работа по издирване на вероятния убиец. Разпитани са свидетели, а разследващите изискват документацията от хотела в периода около 1990 г, за да се проследи потока на хората по това време. В началото на 90-те хотелът в Смолян е един от най-луксозните в района и център на оживен нощен живот. Говори се, че е място на мутри, проститутки, споменава се продажба на наркотици и оръжие.
Шахтата, където е намерено тялото, се намира на едно от най-долните нива на хотела и до нея достъпът е ограничен само за вътрешни лица. Избирането на мястото, както и поставянето на тялото, навява разследващите на мисълта, че убиецът се е опитал изключително внимателно да прикрие трупа.
Заради дрехите, ръкавицата и обувките се стига до извода, че жената е убита през зимата. Кръгът на изчезналите се стеснява и скоро се стига до село Борово, където към днешна дата живеят едва около 50 души – все възрастни. Повечето от тях добре си спомнят за Росица и за безследното й изчезване.
Полицията взима ДНК проби от майката Шинка, за да ги сравни с тези от намереното тяло.
Най-после – преди дни – резултатите станаха ясни.
Те казват категорично – убитата е Росица Лазарова Димова, на 31 години от село Борово.
Заподозрените?
От Смолянската прокуратура заявяват, че работят по 3 основни версии за установяване на извършителя на престъплението.
Майката обаче има собствено мнение за случая. Тя е убедена, че извършител е тогавашният приятел на Роси – Вельо. Макар и да не знае дали той собственоръчно е извършил самото убийство, тя предполага, че той е замесен.
Причината е, че преди да изчезне дъщеря й, тя на няколко пъти се прибирала у дома със синьо подуто око – от побой, причинен й от Вельо. „Той ходеше и по други жени“, спомня си майката в интервю. „Много пъти съм я молела да го остави“.
Дни след като Роси изчезнала през ноември 1991, Шина решила да отиде до квартирата на дъщеря си в Смолян. Тя забелязала, че вътре има някой, защото светело, но когато почукала на вратата - не й отворили. „Пренощувах при една жена, която ме видя, че плача. На другия ден отидох в полицията и им разказах, че Роси е изчезнала“, спомня си жената.
Въпреки, че навремето дъщеря й е обявена за издирване, а снимката й е разпространена навсякъде в средствата за масова информация – никой повече не чува нищо за нея.
А днес, при наличието вече на труп и подозрения, остава въпросът къде ли е нейният някогашен приятел Вельо?
Дали ще се стигне до развръзка и ще успеят ли днешните разследващи да затворят това жестоко „студено досие“. Ако това се случи, те ще докажат, че все пак е възможно да се раздаде правосъдие – макар и близо три десетилетия по-късно.
