Тя има висше, ама е от някой от онези, свободните университети, я във Варна, я в Благоевград. Тя има супер скъп телефон, обича да чопли семки, знае всичко за ин витрото и чете Паулу Коелю. Тя е средностатистическата майка, която един ден ще научи детето си да говори на нашия скъп български, ще възпита в него любов към думите и ще му предаде вярата на поколения славяни в свещеното ни слово. Тя е от изгубеното поколение на 90-те - нито е хванала хубавото от СОЦ-а, нито още е опитала от най-лошото на демокрацията. Майка й и баща й още й дават пари, щото сама все не може да се оправи. Мъжът й - и той хич не е нито цъфнал, нито вързал. Изкарва някакви средства, но повечето отиват за ремонт на стария Голф. А когато платят сметките и след като си купят по една фланелка от пазара в събота и хапнат по два дюнера с айран - ей ги, парите пак свършват.

А вие се чудите има ли бъдеще България. Има. Ама няма нищо общо с буквите. Ще бъде едно бъдеще на хората, които не познават историята си, не знаят граматиката си, не вярват в свещената сила на азбуката. А ние векове наред сме я пазили. И по-бедни сме били. И по-гладни. И поробени. И убивани. И никога не сме забравяли силата на своя език. Е, днес децата общуват така:

- Zdr. ko pr?

- Ni6to, ti?

Има ли причина да се притесняваме? Редно ли е тестовете по граматика все да са грешни в тая държава. Може ли тия матури всяка година да се превръщат в литературно-дидактически сериал с елементи на ориенталски мотиви? Как след 50 години ще празнуват 24 май нашите деца?

Това са само малка част от въпросите, които е редно да си зададете днес. Помислете над тях. Помълчете за 30 секунди. Върнете се назад във времето. Някъде в студените библиотеки на Хилендар. Или в килийните училища в Свищов, в Копривщица, в Пловдив... И не, тук не говорим за някакво фалшиво родолюбие. Нито за Рада Госпожина. Тук е редно да отдадем мъничко почит на тези, които преди няколко века са правили книгите. Нашите, българските книги. Защото във всяка книга тлее зародишът на новия живот. Защото всеки лист от Евангелието преди 4-5 века се е правел от кожата на все още неродено яре....защото за да бъдат книгите това, което ние днес виждаме в музея, е трябвало да бъдат абортирани много животни. Защото старите майстори вярвали, че само нероденото козле има толкова фина кожа, че от нея да бъде направен лист, върху който да се изпише Господнята молитва. И да - в този разказ има ужас. Но той не е по-голям от ужаса, който изпитвам, когато днес видя в социалните мрежи пост от рода на 4ESTIT 24 MAI BALGARI.

Ами честит да ви е. Другият път като се разхождате из Рим, недейте да се снимате пред бутика на Диор, ми минете през базиликата "Сан Клементе" - точно до Колизеума, и запалете една свещичка до гроба на Свети Кирил. И ако ви е останало нещо свято - кажете вътре в сърцето си едно "Благодаря". За това, че имаме буквите. Буквите, които децата ни може би няма да познават...

Автор: Ивона Русинова