По времето на СССР не е имало лични треньори и такова разнообразие от методики за отслабване, с каквото разполагаме сега. Въпреки това обаче в Съветските републики навремето е имало доста по-малко хора с наднормено тегло, отколкото има днес. А и на Олимпийските игри СССР винаги е заемал челните места. Специално за вас проучихме каква е била тогава тайната на стройността и на олимпийските медали.

Спорт за всички!

Този лозунг не само се е рисувал на плакати, но и се е внедрявал в живота на хората. Във всяка една „съветска“ градинка е имало сложени успоредки, боксове за хокей, игрища за волейбол. Във всеки квартал на градовете имало отделен стадион. Спортът и здравословният начин на живот се пропагандирали активно в СССР. Членуването в спортни клубове било безплатно за деца и възрастни. Всички желаещи получавали велосипеди, кънки и ски безплатно или за минимална сума. В училищата винаги имало действащи спортни клубове и кръжоци.

От всеки радоприемник сутрин се чувал призив за сутрешна гимнастика. Мъжете с бели потници и жените със спортни екипи правели упражненията на балкона си или строени заедно в градинката до блока. Колективните упражнения били нещо нормално. В предприятията имало специални позиции за хора, които в определени часове идвали в цеховете при работниците и провеждали „производствена гимнастика“. Както е пял Висоцки – „вдишай, разпери ръце, и не бързай – едно, две“.

Защо в СССР не е имало целулит

„Съветските“ хора поддържали фигурата си и с най-обикновено ходене пеша. По онова време малцина можели да си позволят да имат кола, затова волю-неволю пешаците се движели повечко. Освен това спирките на градския транспорт не винаги се намирали близко до жилищата на хората. Тъжно, но факт – в магазините имало дефицит на продукти и населението по обективни причини не можело да поеме излишни калории.

Аеробика по телевизията

В СССР аеробиката дълго била наричана „ритмична гимнастика“. Показвали я по централната телевизия в продължение на седем години – от 1984 до 1991 г.. Съчетанията от упражнения се демонстрирали от известни личности – спортисти, балерина, актьори и актриси от театъра и киното. Зрителите изпълнявали упражненията с музикален съпровод и в бързо темпо. Сесиите се заснемали не само в студио, но и на открито – на фона на поляни, гори и морета. Водещите на „ритмичната гимнастика“ били облечени в ярки анцузи и трика.

Обръч за всеки

Модата за въртене на обръч дошла в СССР в началото на 60-те години – много ясно откъде, от САЩ. „Хула-хууп“ въртели всички, независимо от пола и възрастта си. Уредите били метални, при желание човек можел да си купи и по-тежък обръч, напълнен с пясък. Според слуховете този тренд засегнал и тогавашния ръководител на страната, първия секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, който поддържал фигурата си и спазвал диети.

Дискът „Грация“

Металният въртящ се диск без преувеличение се намирал във всеки един дом и център за лечебна физкултура. Малък и лек, той лесно се събирал под креслото или дивана. Впрочем, този съветски тренажор за укрепване на коремните мускули, стягане на талията и поправяне на осанката и до днес се продава в много интернет-магазини. Конструкцията му и техниката на изпълнение на упражненията си остават същите. Трябва просто да застанете върху диска и да правите ускукващи движения с тялото наляво-надясно.

Съветските деца успявали да се забавляват с него вкъщи и да се въртят в седнало положение като пумпали. Находчивите мъже пък го слагали под телевизора, за да го завъртат лесно в нужната посока.

Експандер за какво ли не

Този прост тренажор също е присъствал във всяко едно домакинство. Предпочитали го мъжете, защото уредът позволява да се стегнат всичките важни мускули – на ръцете, гърдите и гърба. За китките и предмишниците имало отделен уред – гумен пръстен за стискане. Момчетата и мъжете можели да си вървят по пътя или да четат вестник, стискайки този миниатюрен тренажор.

Ипликаторът на Кузнецов

Лечебното килимче с куп малки иглички се прилагало за лечение на много проблеми – от болки в гърба и врата, до мигрена. Най-смелите практикували ходене боси по ипликатора. Според изобретателя му Иван Кузнецов килимчето има профилактично, лечебно, активизиращо и тонизиращо действие, осигуряващо работоспособност на организма. Впрочем, и днес се продават килимчета с пластмасови шипове. Действието им също се базира на рефлексотерапията.

Гирички и тежести

Чугунните гирички и тежести също били разпространен атрибут в съветските домове и спортни центрове. По изразходване на енергия с лекота замествали съвременната фитнес-тренировка, защото били доста тежки. Гирите тежали по 16, 24 или 32 кг. и се произвеждали в близо сто съветски завода! Всяко предприятие имало своя маркировка, отпечатана на гирата.

Четете още: Най-накрая разбрахме... Защо французойките не напълняват