„Да, вие сте ни отгледали, благодаря за което – свободни сте“. Съвременните млади родители все по-рядко поверяват грижата за децата си на бабите. И не защото бабите не обичат внуците си – напротив. Но тази любов, както и при хиляди други жени от предните поколения, се измерва в други категории. А съвременните майки стават все по-предпазливи и все по-малко вярват на околните, дори ако става дума за близките им. Но защо? Събрахме за вас няколко истории, които могат да дадат отговор на този въпрос.

Има желание, но няма сили

Ани, майка на 6-годишен син

„На майка си оставям сина ми без никакви притеснения. Именно заради нейното отношение към възпитанието и всичко останало. Тя не се опълчва срещу принципите ми, старае се да поддържа правилен режим на хранене. Знае какво му позволявам и какво не и не играе с него играта „Няма да казваме на мама“. Тя може да го вземе от детска градина, да го прибере вкъщи, да го нахрани. Може да го сложи да спи следобед и тъй нататък. Но за повече от 5-6 часа така или иначе не мога да й оставя детето. Нито мога да го пусна с нея за по-дълго, на море например.“.

Майката на Ани е на 67 години. На Ани все по-често й се иска да отрече и пренебрегне тази цифра – а и майка й изглежда много по-млада. Но не се получава.

„Тя много често получава световъртежи, особено ако стои дълго на слънце“, споделя Ани. „Понякога я болят краката, кръвното й е нестабилно. Тя трудно става от леглото заради болките в кръста. И то всеки ден е различно – ту всичко й е наред, ту изведнъж се влошава. Как да й оставя детето за по-дълго? Аз, макар да съм здрав човек, често не успявам да му смогна, какво остава пък за нея? Тя разбира се ще се справи, не се съмнявам в нея. Но какво ще й струва това?“.

Ани признава, че когато оставя детето с баба, най-големият й страх е на майка й да не й призлее внезапно. Затова им се обажда възможно най-често и гледа да не се бави, каквито и задачи да има. Майка й се засяга от този постоянен контрол, но не твърде много. Нали и тя самата разбира за какво става дума.

Истеричен плач със свекървата
Юлия, майка на 3-годишна дъщеричка

„Със свекърва ми сме в добри отношения, може би защото живеем в различни градове. Постоянно се чуваме по телефона, аз й пращам снимки, но тя не може да идва често на гости. И това е „тъмната страна“ на нашите отношения. Тя дойде за раждането на дъщеричката ми, после за първия й рожден ден… общо взето досега е виждала детето 6-7 пъти и е гостувала за не повече от седмица. И макар да знае от моите разкази как се държи детето и какви бели прави, пак не бих оставила момиченцето си с нея“.

Юлия си припомня, че е правила такива опити – но те всеки път са приключвали с недоумение от страна на свекърва й и истеричен плач от страна на детето.

„Ако поне веднъж беше останала за по-дълго, ако беше погледала какво обича детето, как реагира на различни ситуации, как се държи на разходка… Или поне да идваше по-често. Детето успява да я забрави напълно и после не иска да седи с някаква „чужда леличка“. Надявам се нещата да се променят, когато момиченцето ми порасне малко“.

Интересно е, че съпругът на Юлия не споделя нейните притеснения и не разбира защо жена му има повече доверие на възпитателките от детската градина, отколкото на майка му. Юлия не успява да го убеди, че те вече познават дъщеря им по-добре от собствената й баба.

Нищо не прави като хората
Катя, майка на 5-годишен син

„Да оставя детето ми на свекърва ми? Само? А, не, никога повече!“. Катя буквално трепери от гняв. „Да се вижда с него, колкото си иска, но само в мое присъствие“.

Смъртните грехове на баба № 2 (№ 1 разбира се е майката на Катя) Катя може да описва с часове. Свекървата дала на момчето допълнителен бонбон, отишла до магазина, докато детето спяло, повишила му тон и дори – о, ужас! – го плеснала по дупето.

„Освен това тя постоянно казва, че сме го разглезили и че не умеем да възпитаваме деца“, оплаква се младата жена. „И не се свени да го каже пред детето. Казва „Ох, ето, накапа си ризата, как така не са те нучили да се храниш внимателно“ и т.н.“.

Катя има доста оплаквания и от собствената си майка, но те се излагат с друг тон. Все пак това е майка й, на нея Катя има повече доверие. Но и с нея не би оставила сина си дори и за два дни. Най-много за половин ден – и то само в крайни случаи.

Кратки цитати

- След уикенда при баба се налага да възпитаваме детето наново. За дисциплина там сякаш не са чували. Че кой ще го поглези, ако не баба му?

- Аз само три ягодки му дадох, каква алергия?! Е да, ти ми каза, ама от домашните ни ягоди няма какво да му стане. Замисли се ти какво си му давала, аз вина нямам.

- Мамо, вярно ли е, че ти като малка си се държала по-зле от мен? Как кой го е казал? Баба!

- Баба ми каза, че не ме искате, щом толкова често ме пращате при нея. Освен това вика, че ако не слушам, ще ми бие успокоителна инжекция.

- Баба винаги ми помага и да се облека и да се съблека. И не ме кара да си прибирам играчките. И мога да си гледам детски, колкото поискам, докато тя си почива.

Вместо заключение

На всяка „майка-орлица“ се пада и по една „баба-стръвница“. Няма нищо странно, когато причините да не поверите детето на баба му са обективни и логични – здравословно състояние или разстояние. Но оплакванията и критиките, ако има такива, обикновено са и от двете страни. Добре е възрастните да са достатъчно разумни, за да не ги изказват пред детето. Ако не са – жалко за малкото човече, което се оказва между чука и наковалнята. То обича и баба си, и родителите си. А те се карат! При това се карат заради него! Какво може да си помисли детето? Точно така – мисли си, че е лошо дете и че то е виновно за всичко.

Трябва да си признаем и още нещо – да, ние сме параноици. Страхуваме се от всичко – от ваксините, от учителите в училище, от бързите закуски, от лошата компания. И от бабите се страхуваме. За жалост чуваме много повече истории като описаните по-горе, отколкото разкази за грижовни роднини и хармонични отношения в семейството. Може би е време да спрем да треперим от страх? И да си припомним, че за жалост бабите няма да бъдат до внуците си толкова дълго, колкото би ни се искало.