Свети Валентин мина, но аз съм все така влюбена.

Не само в човека до мен, но и във всекидневните радости, които животът предоставя... на мен, на вас, на всички нас.

Говоря за малките, но придаващи смисъл на ежедневието неща - разговорите по женски рано сутрин в офиса, още преди работните ангажименти да са те хванали в своя плен, обедите в близкото ресторантче с най-вкусните крем супи, за които колкото и да си натоварена, винаги намираш време, за разговорите с половинката, с приятелите, с мама, в които ти е толкова смешно, че буквално не ти достига въздух и коремът започва да те боли.

Влюбена съм във всичко това, във факта, че пролетта пристига, в кецовете, които си купих, за да я посрещна подобаващо, и в... шоколада. За къде съм без него, та той е с мен, когато имам поводи за щастие, и ме зарежда с позитивизъм, когато не ми е до смях. Затова и когато разбрах, че чаят - любимата ми напитка в студените, а и в топлите дни (да, вече ви признах, че нося термос с чай дори и на плажа), и вярната ми дружка шоколадът си правят среща в един изискан бленд на Ahmad Tea, оставих задачите в редакцията и хукнах през глава да го издирвам.



За щастие не ми отне много време, за да намеря въпросния чай, съчетаващ черния чай Асам и деликатния Цейлонски чай с вкуса на натуралния шоколад. Още същият следобед той бе в ръцете ми. Затова и сряда вечер на превърналата се в традиция среща по женски, докато приятелките ми пиеха розе, аз се наслаждавах на шоколадовото брауни от Ahmad Tea. А следващият ден започна отново с въпросната ароматна напитка с примамливо сладък вкус. Пих я в любимата си чаша, която си купих онази зима преди две години от коледния панаир пред кметството във Виена.

Е, как да не си влюбен в живота... с този чай и с тези спомени.