Автор
Мария Николова

Те пребиват децата ви, а вие мълчите?

Днес е поредният ден, в който всички гледаме как бият и унижават децата на България. И то там, в онези заведения, в които едни хора, наречени учители, трябва да им дадат основата в живота.

Потресаващо, зловещо, отвратително. Не можем да намерим думи, с които да опишем какво си мисли една майка и изобщо всеки човек, който види подобни кадри – на учителки, при това млади, които посягат, крещят и се държат с малките деца, за които носят отговорност, по-лошо отколкото с добитък.

И докато при други теми, повтаряемостта на случаите има силата да смекчи реакциите на аудиторията, то при проблема с детските градини и практиките, които властват там, не се получава така. Първо, всяка следваща история е все по-грозна, второ – ужасът в детските градини отразява точно колко гнило е нашето общество, трето – За Бога, това са нашите деца!

След като първоначалният ми шок от кадрите отминава, искам да попитам тези учителки, които медиите днес наричат възпитателки, много неща:

Кой според вас ви дава право да се отнасяте с децата, за които се грижите, по този начин?

Мислите ли, че ниското ви заплащане ви дава оправдание да упражнявате тормоз над деца?

Кога забравихте каква е мисията на професията ви, знаели ли сте изобщо някога каква е тя?

Кога забравихте, че сме хора?

Ако бъдете наказани от закона, ще се държите ли отново по този начин?

Смятате ли, че сте срам за учителското съсловие?

Какво ще направите, ако някой се държи с вашето дете така?

Мразите ли децата?

И знаете ли мога да си отговоря на много от тях и сама, просто се надявам и вие, т.нар. възпитателки, да ги прочетете. Не, че в отсъствието на каквито и да било човешки емоции ще ви направят кой знае какво впечатление. Но все пак...

А най-лошото е, че съзнавам, че вина носим всички ние като общество. Хората, които сме дали власт на институциите, които пък трябва да се погрижат такива неща да не се случват. Все нещо обаче не ни достига да изискаме от тези, които сме овластили, да спазват ангажиментите и отговорностите си. Все нещо не достига да поискаме да живеем нормално. И изобщо да се преборим за едно различно бъдеще. Не такова като във видеото по-долу: