Кои са трите условия една жена да се регистрира в приложението за запознанства Tinder?

Противно на мъжкото схващане, първото условие не е, защото е „загоряла“. Всъщност най-честата мотивация за една жена да скочи в необятното море на виртуалните свалки е, че е останала без половинка.

Второто е - защото има лошо функционираща половинка, неспособна на онова общуване, от което жените имаме нужда (веднага, сега!).

Третото е – защото иска да се забавлява.

Но честно казано, има и четвърто условие: жената да има авантюристични отклонения и да се отличава с нездраво любопитство, което граничи с патологията. Това... хм, признавам си без бой, е моят случай.

Затова ви представям засега единствения смислен плод на моето „вихрене“ из дебрите на това „приложение за запознанство“ - тази статия.

Ето как протече моят „експеримент“.

Правя си акаунт, слагам снимка и фалшиво име и се моля да не срещна познати. Мигом ми се появява снимка на някакъв пич – не е интересен. Но неразбрала условията (няма време, нали разбирате!) вместо да го „отхвърля“ с движение на ляво по екрана, аз го „отхвърлям“ на дясно. Следващия пак го „отхвърлям“ с движение на дясно. И по-следващия, и по-следващия... В един момент Tinder ми съобщава: „Нямате право на повече лайкове за днес“ и аз осъзнавам, че понеже съм малоумна, съм нахаресвала цял куп идиоти. Започваме обещаващо.

Ето резултата.

Мигновено ми пише някакъв Торс. На снимката не се вижда глава, само бицепси, заснети пред огледалото.

Торсът: „Хей, мацка, хайде да се видим“.
Аз (в пристъп на остроумие): „Как да се видим, като на снимката ти има само Торс“.
Торсът: „Много смешно. А за какво си ме лайкнала тогава?“
Аз: “Всъщност не знаех как работи Tinder.“
Торсът: „Ами харесваш някой, виждате се и така. Хайде да се забавляваме.“
Аз: „Ама аз... май търся продължителни отношения.“
Торсът (с непоклатима логика): „Че какво пречи, ако ни хареса в леглото, да продължим да се виждаме?“

В този момент ми се включва тип с вид на боксьор тежка категория:

„Много е лошо времето, днес май няма да излизаме с моторите. Ти какво правиш?“
„Ами разучавам Tinder“
“Дай си Viber-a“.

Решавам да видя какво ще стане и си разменяме телефоните, за да ме добави в чат платформата. Много голяма грешка. Току-що добавеният Жоро, който има профилна снимка във Viber с череп и надпис „I am not psycho“, ми звъни 4 пъти един след друг. Накрая ми пише:

“Има ли смисъл да ти звъня още?”

Трябва да се измъкна от ситуацията с лъжа:

„Съжалявам, има друг“.

За мое учудване той е много либерален: „A, добре, разбирам. Чао“

Тогава се появява Романтикът.

Под неговата доста обикновена снимка, която в невежеството си съм харесала, пише:
„Търся идеалната жена, с която ще остана до края на живота си и която ще си изтрие Тinder-а заради мен“.

„Здравей“, пише Романтикът. „Много си красива и подозирам, че ще бъдеш идеалната жена за мен“.

Той е много мил, звучи интелигентно и аха да ме навие за среща. Остава само да доуточним часа, но това не се оказва лесно.

„Можем да се видим в пет“, казвам аз.
„За съжаление не мога в пет, ще ходя на кино в пет и половина“, казва той.
„Тогава утре“.
„Утре имам други уговорки, но ще се чуем“.

На следващия ден му пиша и го питам: „Намери ли идеалната жена?“. На което той проплаква: „Ти да не мислиш, че е лесно в Tinder?“

И настъпва време за Чужденеца.
Италианец.

„Какво го дириш в Tinder“, ме пита на английски.
„Може би връзка. Но май всички искат само секс“.
„Ама ти с българи ли си пишеш основно?“, пита той йезуитски и отговарям положително.
„Опитай с италианец... Аз познавам един хаха“
„Кажи нещо за теб?“, опитвам се да намеря пътека в тъмната гора.
„Аз съм таен агент на мисия“, казва той.
„Да не би да шпионираш как работи българската мафия?“, опитвам се да се шегувам, но той замлъква. Явно завинаги.

Моят извод: никога не говорете на италианците за мафия. НИКОГА!
....

И така, за двете седмици, откакто реших да се подложа на експеримента Tinder, за да установя дали приложението е „само за секс“, както се говори, или има почва за по-сериозни запознанства, се нагледах на всякакви щури ситуации, на типове с неясни цели и големи комплекси, на откровени женкари, на неискрени диалози, на брутални лъжи, на пози - и на много, много самотни мъже.

Разбрах, че неподозирано голям брой работещи, добре осигурени, шофиращи хубави автомобили и притежаващи мощни телефони градски мъже нямат абсолютно никаква идея как да достигнат до която и да е жена, освен чрез... обещание за секс.

За незабравим, прекрасен, уникален секс... Ако може след петнайсет минути и в обедната почивка.

Но за времето, прекарано в Tindеr досега, доста пъти много се забавлявах. Един път се поувлякох и всичко се разби в зародиш, един път се уплаших до смърт и в крайна сметка един път излязох на среща.

Знам, че ви мъчи основният въпрос: колко пъти правих секс с човек от Tinder? Отговорът е: нула.

Защото въпреки амбициите на повечето мъже за „бърз секс“, сексът няма как да стане бързо, поне що се отнася до женската страна на въпроса.

Част от проблема е, че ориентирането по снимка, когато става дума за феромони, просто не работи. Пречка е и това, че ако веднъж „се спуснеш“ в Tinder, ти предстои толкова интензивна комуникация с представители на противоположния пол, че се уморяваш безкрайно, още преди да си се разбрал каквото и да е с когото и да е.

Дааа, комуникацията е хубаво нещо, но в най-честия случай води до никъде.

Мисля да деинсталирам Tinder.

Единственото, което ме спира, е, че онзи тип с много готината снимка (която харесах този път съвсем съзнателно) ми пише...

Дали пък да не дам още един шанс?