Той е Иван Ерменков. Фотографът, отличаващ се с червена коса, по която може да го разпознаеш дори и в заведението с най-приглушена светлина.
Снимал е не една или две родни и чужди знаменитости. Успял е да укроти за снимка Стоичков. Докоснал се е и до Стинг.
За пътя към фотографията, за селфи манията и... плеймейтките, пред Woman.bg говори Иван Ерменков.
- Кога разбра, че те бива за тази професия?
- Най-обективният съдник на всеки фотограф са неговите клиенти и публиката. Когато те започнаха да дават положителни оценки за работата ми, когато коментарите бяха предимно положителни, когато отзвукът, че заснемам и предавам качествен продукт беше константен, тогава разбрах, че наистина ме бива в тази професия и това е моето призвание.
- Бил си във Фотографската академия в Милано. Колко време и защо точно на това място?
- Да, учил съм в Accademia di belle arti di Brera в Милано.Това е една от най-престижните академии за изящни изкуства в света. Една от многото дисциплини, които се изучават там, е фотография. В момента уча за Master Degree in Photography и е със срок от две години. Избрах Милано, защото Италия е страна, в която е трудно да се почувстваш чужденец. Хората са изключително социализирани, положителни един към друг, в исторически план Италия е страна с невероятен принос в световното изобразително изкуство, мода, кухня и много други сфери.
- С каква техника снимаш в момента?
-Снимам с възможно най-добрата съществуваща техника в света - за ивенти с флагмана на марката Канон – 1 DX MARK 2, а в студиото снимам с Phase One.
- Наблюдавала съм те как снимаш по време на клубни събития. Буквално с един жест режисираш обикновени хора, дошли да се забавляват, така че да застанат „правилно“, за да се получи перфектната снимка. Как го правиш?
- На първо място е отношението и комуникацията към хората. Фотографът предава своята енергия на заснеманите сюжетно важни обекти. Представяте ли си да ви снима един темерут-фотограф и вие да сте усмихнати и радостни от този факт. За мен единственият виновен за една некачествена снимка е фотографът. Неприемливо е да се оплакваш от това, че заснеманите обекти са нефотогенични или осветлението е неподходящо. Ако си професионалист, ще си тръгнеш с перфектния кадър, в противен случаи ще си търсиш причина защо не си го направил.
- Как се случи така, че още преди да навършиш 18 започна да работиш, като клубен фотограф?
- За добро или лошо, в качеството си на фотограф, аз никога не съм търсил работа или какъвто и да било ангажимент. Бих казал, че имам много добре развита Фейсбук страница с над 73 000 последователи, Инстаграм профил също така с десетки хиляди последователи, като на двете места публикувам своята работа. Тези социални мрежи са една моя фото-визитка какво ще получи всеки мой бъдещ клиент. Имах честта да бъда поканен да заснема 50-годишния юбилей на легендата на българския футбол Христо Стоичков. Естествено, в това се включваше и заснемане на частното му парти със световните звезди на всички топ отбори – Барселона, Реал Мадрид, Ювентус и други. Сред гостите бяха и собственици на известни български нощни заведения. Явно съм направил добро впечатление с работата си и устрема, с който работя, и в същата седмица получих обаждане, с което бях поканен да бъда щатен фотограф в най-големия и елитен български нощен клуб – Bedroom Beach. Всичко това се случи в седмицата, преди да навърша 18 години. Така че протоколно може да се каже, че от 17-годишен работя като ивент фотограф.
- Коя беше първата популярна личност, която успя да заснемеш?
- Христо Стоичков. След него е по-лесно и кратко да изброя кои известни личности не са заставали пред обектива ми, защото заснетите от мен световни и български популярни личности и звезди са наистина безброй.
- Кого мечтаеш да снимаш, а все още не си имал тази възможност?
- Ако трябва да бъда откровен, във фотографското ми портфолио имам заснети толкова много известни лица и ивенти, започвайки с министър-председателя Бойко Борисов, кмета на София – г-жа Фандъкова, патриарха на българската православна църква – Негово светейшество Неофит, джаз примата Камелия Тодорова, прекрасната Мария Силвестър, живата легенда на българския театър Стоянка Мутафова.
Снимал съм още Маринела Арабаджиева, Димитър Бербатов, Ненчо Балабанов, шеф Иван Манчев, както и добре познатия на всички нас Стинг.
Като бивш спортист - боксьор, съм горд, че по лична покана на президента на българска федерация по бокс- г-н Красимир Инински отразявам най-престижния и най-стария боксов турнир в Европа -“Странджата". Заснел съм редица фууд проекти за Gordon Ramsay в Лондон, също и Arnaud Lallement в неговия 3 Мишлен звезди гурме L'Assiette Champenoise. Снимал съм имиджови сесии за Dom Perignon в района Шампан, Франция, както и най-аристократичното зимно събитие в света – White Turf в Sankt Moritz, Швейцария. В България съм бил официален фотограф на Sofia Fashion Week, отново официален фотограф на конкурсите Playmate of the Year, почти няма хай-клас ивент, който да не е бил заснет от мен. В тази връзка чувствам като свой дълг да отдавам повече време и на благотворителни каузи, в каквито винаги участвам с голямо желание.
- Имало ли е случай, когато си снимал някого случайно и после те е помолил да изтриеш снимката?
- С риск да прозвучи нескромно, но аз случайно не снимам. Като професионален фотограф снимам само срещу заплащане, с изключение на благотворителните инициативи, в които съм участвал и за които винаги съм отворен да помогна със заснемане, популяризиране или каквото и да било друго, което е по силите ми.
- Снимал си много красиви жени – манекенки, плеймейтки... Коя е любимката ти от тези среди?
- Моето сърце е необятно голямо за любимки, така че има място за всички.
- Има ли действително нефотогенични хора?
- Според мен, нефотогенични хора категорично няма, има непрофесионални фотографи.
- Освен хора снимаш също храна и интериор. Кое от трите е по-сложното занимание?
- В съвременната фотография има два фактора, обуславящи професионалния фотограф и те са добро образование и хай-енд техника.Винаги давам примера с автомобилистите. Възможно ли е и най-добрият рали състезател с посредствен автомобил да спечели, например, рали “Париж-Дакар”? Автомобилът ще издъхне още на първата отсечка и колкото и добър състезател да си, няма да успееш да финишираш, а още повече на челни позиции. Същото е, ако на един средностатистически любител шофьор му предоставиш последен модел рали автомобил. Той ще финишира или в някое дърво, или в някоя пропаст по трасето. Затова и във фотографията всичко върви ръка за ръка – техника и добро образование.
- Обработваш ли снимките си?
- Да, обработвам всеки един кадър, както с корекции цвят и осветеност, така и с ръчен ретуш на всяко едно лице на кадъра. Никога не използвам бързите и мързеливи автоматични филтърчета, всичко правя ръчно, но не променям архитектура на тялото, освен ако не става думи за fashion & beauty фотография.
- Случвало ли ти се е да снимаш някого или пък дадено събитие само заради финансовата облага, без да ти харесва много това, което заснемаш?
- Ако стоматолозите избират пациентите си по симпатичност, то тогава и ние фотографите ще избираме ивентите си по нашия вкус, но за съжаление към този момент това ми е невъзможно. Със сигурност бих отказал да заснема каквото и да било пошло, хейтърско, расистко или друго негативно събитие, което е в разрез с моя мироглед.
- Любим фотограф в световен мащаб?
- Сега, със сигурност, ще изгубим част от читателите ви, защото любимите ми фотографи са много, а именно: Анри Картие-Бресон с концепцията му за "решаващия момент", Хари Калахан, с прословутото си отношение към детайли и минималистично кадриране, Стивън Майсел с метаморфозите му на известните модели, Ричард Аведон, професионалистът разбиващ бариерата между студийната и репортажна фотография. Мога да продължа поне още един час с изброяване на фотографи, на които се възхищавам.
- Има ли конкуренция и случва ли се да ти подливат вода?
-Задаваш ми риторичен въпрос. Все пак живеем в България. Имаме си чиста вода, имаме прекрасна почва … защо да не си направим малко кал...
- Замислял ли си се да снимаш и с камера, а не само с фотоапарат?
- За момента нямам афинитет към видео камерата. Чувствам се в свои води с фотоапарат, но както се казва - никога не казвай никога!
- Кои са големите грешки, които един непрофесионалист може да допусне, когато снима?
- Има една поговорка: „По-добре да се подценяваш, отколкото да се надценяваш“. Два сантиметра и в лъжата, и в секса са пренебрежително малка разлика. Същото важи и за непрофесионалния и професионалния фотограф.
- Какво е мнението ти за селфи манията?
- Не обичам да съм ментор. Всеки е свободен да прави каквото му доставя удоволствие, стига с това да не пречи на околните.
- Съгласен ли си с френския фотограф Анри Картие-Бресон, който казва: „Трябва да мислиш преди и след снимката - и никога докато снимаш“?
- Е, представяте ли си аз, Иван Ерменков, да бъда рецензент на мисъл на Бресон, няма да бъде само нескромно, а безумно. Извън протокола и между редовете искам да кажа, че освен да мислим трябва и да чувстваме - все пак правим изкуство.